Аз обожавам бисквити, всякакви, от скоро си купувам с овесени ядки, уж като по-полезни или по-скоро по-малко вредни. Но все пак и те съдържат консерванти, оцветители, хидрогенирани мазнини и какво ли още не. Затова реших да си направя сама, колко да е сложно да се забъркат едни овесени ядки с орехи и масло? Нали? Не било сложно. Отнема половин час. Но преди това трябва са сте си напазарували добре.

Ето и необходимите продукти за 30 малки бисквитки:

2 чаши овесени ядки
1 чаша орехи нарязани на едро
2 супени лъжици брашно (аз сложих от ленено семе и от просо, но може всякакво)
1 щипка сол
1 щипка хлебна сода
60 грама краве масло (предполагам че може и с кокосово масло)
3 лъжици мед или сок от агаве
1 ванилия (по желание)
1 с. лъжица кокосови стърготини
1-2 с. лъжици пуканки от киноа или амарант (аз си ги купих от Карфур)

Смесвате сухите продукти: овесени ядки, нарязаните орехи, брашно, сол, хлебна сода, кокосови стърготини, пуканки. Ако ванилията ви е на прах слагате и нея (ако не, я слагате с течните продукти). После добавяте меда, разтопеното масло и евентуално течната ванилия. Получава се гъста смес с която оформяте топчета. Да не ви притеснява ако се разпадат, можете да добавите още малко мед.  Поставяте топчетата в тава върху хартия за печене. Притискате всяко топче с лъжица докато стане бисквитка дебела 0.5-1 см. Слагате тавата в предварително загрята на 180 градуса фурна и печете 10 минути. Внимавайте, защото бързо изгарят. Извадете ги когато имат хубав загар и оставете да изстинат на решетка ако имате. Отначало са малко меки, но като изстинат се втвърдяват.

И защото обичам да експериментирам не ми беше достатъчно, че се получиха добре, ами към втората партида реших да добавя стафиди и малко сусамов тахан за да слепнат стафидите по-добре, но резултатът не ми хареса. По-вкусни са без стафиди, когато добре се усещат парченцата орехи. Разбира се, това няма да ме спре следващия път да сложа сурови плодове за аромат, например кайсийки.

Добър апетит и да знаете най-вкусни са още леко топлички.

Пробвайте и кажете дали и на вас ви харесват!

Продължавам с моето увлечение към модерните древни зърнени култури като елда, киноа и лимец. Напоследък са много популярни и в София се предлагат във все повече заведения. Елдата вече ви я представих, затова днес ще готвим с лимец.

Лимецът може да бъде отнесен към дивите видове пшеница. Води се една от най – старите храни на човечеството. Зърна див лимец са открити в разкопки от преди 7500 г. пр. Хр.

Тази зърнена култура по идеален начин съчетава предимствата на пълноценното хранене: съдържа високо количество полезни хранителни вещества – близо 58% въглехидрати, 17% белтъчини, едва 3% мазнини и над 9% фибри. Въглехидратите на лимеца са сложни съединения, които бавно и постепенно освобождават енергията си в храносмилателната система на човека. Важна особеност на лимеца е много ниското съдържание на глутен, което го прави подходяш за малки деца.

Лимецът е чудесен източник на редица витамини. Той доставя витамини от група Б – Б1, Б2, Б6, фолиева киселина. Концентрацията на тези витамини се увеличава при покълване на зърната. Кълновете от лимец са чудесен източник на фолиева киселина, особено ако се консумират сурови. Лимецът е чудесен източника и на вит. Е

Съдържанието на ценни мастни киселини и минерални вещества в лимеца е по-високо в сравнение с останалите житни растения. Дивата пшеница е много богата на магнезий.

За лимецът се смята, че засилва естествените съпротивителни сили на организма, повишава тонуса и работоспособността, грижи се за прочистване на организма от токсините, тъй като активира бъбречната функция. Лимецът е полезен не само като храна. Ако лапа от лимец се постави на определени места по тялото, тя облекчава болестните симптоми и има нежен възстановителен ефект.

Учените подчертават, че лимецът е по-хранителен и доказват превъзходството на лимеца пред спелта и твърдата пшеница по отношение съдържанието на полезни протеини, фосфор (Р), калий (К), рибофлавин (витамин В2), пиридоксин (витамин В6), β-каротин (провитамин А) и ретинол (витамин А).

И ето и една рецепта, която изпробвах скоро и се получи много добре за вкусни питки от лимец, киноа и чиа. Оригиналната рецепта е на доц. Мария Папазова – холистичен лекар, но нейната рецепта е с брашна от лимец, нахут и просо в равни количества. За съжаление нямах такива наблизо и замених брашната от нахут и просо с по-голяма част брашно от лимец и 1/3та брашно от киноа. Тук може да чуете оригиналната рецепта, както и интересен разговор за генно модифицираните житни култури, които консумираме всеки ден.

Рецепта за вкусни питки от лимец, киноа и чиа
В голяма купа смесвате следните продукти:
2 яйца
1/2 кофичка кисело мляко
1 чаена лъжичка хлебна сода
1 супена лъжица оцет
3-4 супени лъжици зехтин
1 супена лъжица чиа
1 супена лъжица мед
1 чаена лъжичка хималайска сол
1-2 супени лъжици тиквени семки и/или слънчогледови

Добавяте брашна от лимец и киноа в съотношение 2:1 малко по малко докато разбърквате. Както споменах оригиналната рецепта е с брашна от лимец, нахут и просо в равни части. За съжаление аз нямах на разположение тези брашна и сложих брашно от лимец и киноа и се получи чудесно. Ще пробвам и с другите брашна скоро, може да е още по-добре. Така че, импровизирайте с брашната, сложете от каквото полезно брашно имате налично. Когато сместа се сгъсти до лепкаво тесто (около 350-400 грама брашно общо) може да добавите 100 гр сирене или кашкавал по желание.

Оформяте топчици, потапяте ги в разтопено краве масло и ги слагате в предварително затоплена и намазана с масло тавичка или върху хартия за печене. Щом ги сложите в загрятата фурна, увеличете градусите на 250 за 5 минути и после ги намалете до 180 за още 5 минути.

И ето, че си имате пресни, топли и най-вече полезни питки с или без сирене/кашкавал за не повече от половин час.

Бързо, лесно и полезно!