Author Archives: tsvetentze

About tsvetentze

Never thought of myself as a blogger more like someone who always wants to help and give advise even when not asked :)

Историята на една непостроена детска площадка

Leave a reply

Или как да се справяме с посредственото поведение на съседите.

Много е жалко как масата от недоволни, мрачни и нещастни хора могат да сломят и най-упорития оптимист.

Тази история е за хубавото у хората. За няколко млади семейства, които по стечение на обстоятелствата се оказват заобиколени от възрастни съседи. Но като казвам възрастни не си мислете за 80-90 годишни едва вървящи и не с ума си старци. Тук си говорим за хора на възрастта на нашите родители на по 55-65 години, някои все още работещи, други вече пенсионери. Хора, които могат да мислят ако се опитат, хора свидетели на неправда в по-голямата част от живота си, свикнали да се крият по къщите си и да слухтят, когато нещо се случва със съседа им, но не и да помогнат. Тези хора не излизат да оплевят градинката или да окастрят занемарените дълги години дръвчета в междублоковото пространство. Те предпочитат да пият лекарства, вместо да се раздвижат. Те смятат, че това е работа на общината. Техните родители са го правили това едно време, но сега не могат защото са или на легло или по-лошо, вече ги няма.

Фактите са, че няколко семейства искахме да направим нещо хубаво за една малка общност от кооперации споделящи общо дворче с градинки, дървета, храсталаци и неизползваем плочник.

Представете си да се разкопаят градинките, да се засее трева, да се оградят зелените площи, така че да не паркират върху тях коли, да се окастрят дърветата и храстите, да се обособят цветни алеи, да се сложи осветление, така че да се избегнат съмнителни обекти да се навъртат. И най-вече да се построи с лични средства на тези семейства малка детска площадка, обезопасена според изискванията на общината.

Струва ви се добра идея нали? И на мен така. Но не и на нашите съседи. Няма да повярвате с какво се сблъсках, когато общината разлепи по входовете на кооперациите съобщение, че има издадена виза за проектиране на детска площадка:

“Ама те ще идват деца и от съседните кооперации, вечно ще има хора в двора, ще е шумно, не искаме детска площадка.”
” Абсурд, няма да допуснем да има детска площадка в нашия двор”
“Каква си ти, че ще правиш детска площадка!”
“Каква наглост, утре ще си постоиш къща в дворчето ни”
“Ще привлечете само наркомани с тези пейки. Не искаме пейки.”
“Как ще спим, ако сложите осветление в двора.”
“Вие какво искате, да си излезете от входа и детето ви направо да е на детската площадка. Децата имат нужда от движение, ще се поразходите до съседните площадки в комплекса”
“Има две други площадки, водете си децата там, както ние навремето сме водили нашите.”
“Осветлението няма да спре крадците, те и по сред бял ден ни обират.”
“Не искаме нищо да правите с двора, така ни е добре.”

На въпроса ми не искат ли да излязат в двора със съседите си да седнат на една пейка и да си поприказват на въздух, те отговориха, че им е добре да си го гледат от терасите двора, нямали нужда да го използват. Единствените, които го използват са тези, които си разхождат кучетата по плочника без да си събират след това “отпадъците”.

Жал ми е за тези хора, какво ли са преживели за да се озлобят толкова, да не вярват на никой, да не искат да се събират едни с други на пейка в градинката на въздух, да не искат да има детски гласчета под прозорците им, да не искат да има светлина вечер, когато се прибират. Дали се усмихват, когато видят близките си, щом няма да се усмихват на децата и на подредената цветна градинка?

Страшно е като си помисля, че ние живеем техния живот, в същата неуредена, корумпирана държава. Дали след 30 години няма да сме като тях? Всяка надежда за по-добро да бъде отнета от нас.

Аз няма да се дам, ще се опитвам да правя добро на тези хора, колкото и да не го искат.

Как да се храним здравословно?

1 Reply

Който и да попитате ще ви отговори, че много добре знае как да се храни здравословно и му е писнало всеки да му обяснява кое е здравословно и кое не. Тази статия е за всички, които знаем какво да ядем и какво не, но забравяме (в повечето случаи нарочно) и имаме нужда от малко напомняне от време на време!

Събрах някои основни правила, които да спазваме за да сме здрави и да се чувстваме добре или най-малкото за да си мислим, че правим нещо за себе си :). Имайте предвид, че няма храна, която да е изцяло полезна или изцяло вредна, всичко трябва да се консумира умерено и менюто ни да е разнообразно.

1. А преди храненето е пиенето на вода и до втръсване познатото ни “Пийте по 2-3 литра вода на ден!”. Обаче, това което малко хора не знаят или може би знаят, но не спазват е, че вода се пие на гладно! Половин час е достатъчно да се изчака и след това може да се храните. Изключително вредно е да се поемат течности по време или след хранене, защото те разреждат стомашните киселини, които разграждат храната, която сме поели. Това води до забавяне на усвояването на храната, и оттам до гнилостни процеси в организма.

2. Яжте плодове, но ги хапвайте самостоятелно между храненията или като предястие, а не като десерт. Плодовете отнемат само 30 мин да се разградят в тялото ни. Когато ги поемаме след основната храна, която има нужда от поне 2-3 часа да се обработи, плодовете ферментират в стомаха ни.

3. Хапвайте 70% от храната си в суров вид – най-вече плодове, зеленчуци и ядки.

4. Дъвчете бавно и много. Така помагате на организма си да усвои храната по-бързо. В слюнката ни се съдържа ензима амилаза, който разгражда въглехидратите.

5. Хапвайте храни богати на ензими – това са пресните плодове и зеленчуци. Колкото по-скоро откъснат е един плод или зеленчук , толкова повече ензими съдържа. Същото е и с месото и рибата. За съжаление не можем да консумираме месото и рибата в суров вид, а ензимите умират при термична обработка, затова колкото по-малко време и на по-ниска температура готвим, толкова повече ензими ще се съхранят в храната.

6. Откажете се или намалете пърженото. Ако все пак хапвате пържено, нека да е прясно току що приготвено, а не претоплено. Когато в едно олио се пържи няколко пъти (както е във веригите за бързо хранене, а и в повечето ресторанти) тогава в него се образуват съединения, които могат да бъдат дори канцерогенни.

7. Нека да има 2 часа от вечерята до лягането. Ако сте вечеряли рано и после пак сте огладнели, хапнете плод , но отново поне половин час преди сън. Ако можете да пропуснете вечерята или да хапнете нещо съвсем леко като салатка ще ви се отрази най-добре!

8. Не смесвайте много храни докато се храните. Така затормозявате стомаха си и му отнема много по-дълго време да преработи храната, защото различните храни имат нужда от различна киселинност и ензими за разграждане.

9. Консумирайте храни богати на Омега 3 и Омега 6 мазнини като авокадо, зехтин, риба,чия, ядки като лен, коноп, слънчогледово и тиквено семе, орехи. Но не прекалявайте. В големи количества всички мазнини са вредни! Около 30-40 грама сурови ядки на ден са достатъчни!

9. Хапвайте риба– за предпочитане по дребна. Идеята е, че големите риби се хранят с по-малки и така нивата на живак в големите риби са по-високи. Но е спорно защото по други теории, тези риби съдържат повече селен, който се свързва живака и така не е опасен.

10. Избягвайте ГМО продукти като пшеница, царевица и соя: За съжаление се смята, че вече всяка пшеница е генно модифицирана. Затова предпочитайте хляб от лимец, елда, амарант, киноа и просо. А хубавото е, че повечето от тях са безглутенови. А и ако си го приготвите сами ще е още по-полезен.

И незабравяйте да се движите! Не е нужно да се бъхтите във фитнеса 2 часа след работа. Просто се качете по стълбите вместо с асансьора, отидете пеша до магазина вместо с колата или се разходете в обедната почивка. Движението повдига тонуса и създава настроение! А ако имате и добра компания си е истинско удоволствие!

 

Най-сполучливите рецепти с елда

2 Replies

От известно време насам изпробвам различни рецепти с елда и да си призная не всички са сполучливи, но тези ги препоръчвам горещо: бързи, лесни и вкусни.

Първо да отговоря на въпроса: Защо по дяволите да ядем елда?
1. Богата е на лесноусвоими белтъчини (включително незаменимите аргинин и лизин), въглехидрати, фибри, ябълчeна, лимонова и оксалова киселини
2. Съдържа витамини от група B, PP, P, E
3.Съдържа множество елементи: желязо, калций, магнезий, фосфор, мед, цинк, бор, йод, никел, калии и др.
4. Не е генно модифицирана като пшеницата, соята и царевицата

Първата рецепта е като гарнитура към пилешки бутчета.

Продукти за 3-4 порции печени пилешки бутчета с гарнитура от елда и зеленчуци:

6 бр пилешки бутчета
100 гр елда
1 зелена чушка
1 глава лук (ако имате пресен сигурно ще е още по-добре)
1 морков
Подправки: сол и червен пипер на пилето; ако имате подправка със сушени зеленчуци за елдата, ако не, само сол и мащерка
Малко кашкавал или сирене за настъргване
Магданоз за поръсване

И така, сварявате 30 мин пилешките бутчета, като изхвърляте първата вода (завирате бутчетата и сменяте водата). После ги слагате в тавичка с малко от бульона. Поръсвате ги с червен пипер и сол и ги печете за 15-20 минути на 180 градуса, докато хванат хрупкава коричка. Докато варите бутчетата оставяте еладата да се накисне във вода половин час, след това я измивате отново и я слагате в бульона от варените бутчета, добавяте на ситно нарязаните лук, морков и зелена чушка. Подправяте със сол, подправка от сушени зеленчуци, риган и мащерка и варите 20 минути, докато се свари елдата. От краткия ми опит с елдата смятам, че истината при нея е с многото подправки, иначе става безвкусна, така че отпуснете си душата и слагайте мащерка на воля. Изцеждате бульона и сервирате като гарнитура на пилето. Аз обичам да настъргвам малко кашкавал или сиренце защото готвя без сол :). Поръсете и малко магданоз (ако го обичате).

Втората ми препоръка е за кюфтенца с елда и мащерка! Или станаха невероятни или ние бяхме много гладни? Трябва да ги пробвате и да разберем къде е истината :).

Продукти за 3-4 порции кюфтенца с мащерка!

100гр елда
Много подправки: мащерка, риган и сушени зеленчуци
50 грама сирене
2 яйца
Брашно за овалване (аз използвах от нахут, но може всяко друго)

И ако нещо не станат много добре сложете им малко млечен сос:

За сосчето:
1/2 кофичка кисело мляко
2-3 скилидки чесън пресовани или нарязани на ситно
Сол, зехтин на вкус

Елдата се вари 20 минути на слаб огън, след това се изплаква със студена вода и оцежда. Слагате многото подправки, както вече казах, при елдата според мен важи правилото колко повече, толкова по-добре. Добавяте натрошеното сирене и 2те яйца и оформяте кюфтенца. Много е ронлива сместа и трябва да внимавате да не ви се разпадат още в ръцете. Овалвате в брашно, доколкото може и пържите на силен огън. Или печете на фурна за по-здравословно.

Това е!

Кюфтенца с киноа!

5 Replies

Препоръчаха ми кюфтенцата с киноа на Happy и когато ги опитах неможах да повярвам колко са сполучливи. Това ме амбицира и аз да пробвам да ги направя.  Е същите незнам дали има как, но и моите не станаха лоши.

След няколко неуспешни опита с кюфтета от елда, бях останала с впечатлението, че полезните неща не са вкусни :). Но тези кюфтенца с киноа и мащерка станаха чудесни.

Киноата е полезна защото съдържа висок процент протеини 14-20%, аминокиселини, витамини E и B, фибри и минералите манган, фосфор, цинк, магнезий и желязо. Има нисък гликемичен индекс. Помага при мигрена, защитава от сърдечна недостатъчност, от рак, детска астма, понижава риска от диабет 2 и други заболявания. Повече можете да прочетете тук.

И така рецептата е много лесна. За 3-4 порции ви трябва само:
100 грама киноа
2 стръка пресен лук (или половин глава стар)
подправки: сол, мащерка, риган и магданоз
1-2 яйца
50 грама кашкавал или сирене
50 гр брашно от нахут за овалване (може всяко друго брашно)

Варите киноата 15 минути в съотношение с вода 1:2  докато зрънцата набъбнат и придобият стъклен цвят. Измивате, оцеждате я и оставяте да изстине. Слагате подправките, яйцето и настъргвате на ситно кашкавала. Добавяте на ситно нарязания лук, като можете предварително да го задушите с малко мазнина. Оформяте малки кюфтенца и овалвате в брашното. Аз използвах брашно от нахут за по-полезно, но може да ползвате всяко друго, като разбира се аз бих ви препоръчала то да е от лимец, амарант или просо 🙂 Това са полезните, не генно модифицирани брашна, както вече писах тук. Ако ви се разпадат кюфтенцата сложете още 1 яйце за сплав.

Пържете на силен котлон или печете на фурна (отново за по-здравословно), но да предупредя пържените кюфтенца са по-вкусни :).

Успех с готвенето! А аз ще се постарая да намеря и добра рецепта за кюфтенца от елда, която да споделя тези дни.

Коледни изкушения

1 Reply

Рядко остава време да се поглезим с Коледна подготовка преди самата Коледа. В повечето случаи работим до последно, пътуваме и се оказваме на Бъднивечершната трапеза със семейството без особено да допринесем за нея. Времето за подготовка вече е минало, остава ни да се насладим на самия празник. А е толкова хубаво да помечтаем, да си помислим как да зарадваме близките си, не само с подаръци, но и с малки жестове на внимание, как да направим тази Коледа незабравима!

Една идея е да зарадвате близките си с домашни коледни сладки. Когато кухнята ви се изпълни с аромат на канела, джинджър или махлеб (и аз не я знаех тази подправка до вчера, но се оказа много познатия аромат на коледни бисквити) ви връхлита носталгията по домашния уют и прясно приготвената храна, не тази, която си купуваме готова от магазина.

Рецептите, които изпробвах са от кулинарния блог на Йоана. Харесаха ми многото идеи за Коледни лакомства и красивите снимки, всеки детайл е изпипан и направен с много желание.

Разбира се, вложих и малко от себе си като замених бялото брашно от рецептата за бисквитките с брашно от лимец, нахут и бадеми. Така домашните ми сладки са една идея по-полезни. Имах идея и захарта да я заменя с мед, но предполагам, че бисквитките ми щяха да са малко лепкави и дъвчащи може би :).  Следващия път и това ще пробвам.

Да си призная, трябваше ми повече време за глазурата, от колкото си бях отделила, но резултатът си заслужаваше. Разбърках белтък с няколко капки лимонов сок и около 100 грама захар, по рецепта трябваше да е повече захарта, но миксерът ми не издържа :). Затова и на глазурата и отне цял ден за да се втвърди, препоръчвам да се спазва рецептата от 200 грама пудра захар, но и с по-малко става добре, както се оказа!

Втората рецепта, която изпробвах отнема само половин час за приготвяне, няма бъркане с миксер, няма печене. Рецептата е лесна и бърза. Повече време отнема пазаруването на продуктите 🙂 Изцяло зравословни: сушени плодове, ядки, мед, фъстъчено масло и овесени ядки. Няма бяла захар, няма бяло брашно!!! Ако имате био магазин наблизо, ще улесни живота ви и ще подберете продуктите от едно място.

Малко снимки от работния процес – овалването на топчици е забавно, особено на фона на коледни песнички:

Получиха се чудесни подаръчета за Коледа, пълни с полезни лакомства, приготвени с много любов, желание и малко търпение!

Весела Коледа, приятели!

Питки с лимец, киноа и чиа

1 Reply

Продължавам с моето увлечение към модерните древни зърнени култури като елда, киноа и лимец. Напоследък са много популярни и в София се предлагат във все повече заведения. Елдата вече ви я представих, затова днес ще готвим с лимец.

Лимецът може да бъде отнесен към дивите видове пшеница. Води се една от най – старите храни на човечеството. Зърна див лимец са открити в разкопки от преди 7500 г. пр. Хр.

Тази зърнена култура по идеален начин съчетава предимствата на пълноценното хранене: съдържа високо количество полезни хранителни вещества – близо 58% въглехидрати, 17% белтъчини, едва 3% мазнини и над 9% фибри. Въглехидратите на лимеца са сложни съединения, които бавно и постепенно освобождават енергията си в храносмилателната система на човека. Важна особеност на лимеца е много ниското съдържание на глутен, което го прави подходяш за малки деца.

Лимецът е чудесен източник на редица витамини. Той доставя витамини от група Б – Б1, Б2, Б6, фолиева киселина. Концентрацията на тези витамини се увеличава при покълване на зърната. Кълновете от лимец са чудесен източник на фолиева киселина, особено ако се консумират сурови. Лимецът е чудесен източника и на вит. Е

Съдържанието на ценни мастни киселини и минерални вещества в лимеца е по-високо в сравнение с останалите житни растения. Дивата пшеница е много богата на магнезий.

За лимецът се смята, че засилва естествените съпротивителни сили на организма, повишава тонуса и работоспособността, грижи се за прочистване на организма от токсините, тъй като активира бъбречната функция. Лимецът е полезен не само като храна. Ако лапа от лимец се постави на определени места по тялото, тя облекчава болестните симптоми и има нежен възстановителен ефект.

Учените подчертават, че лимецът е по-хранителен и доказват превъзходството на лимеца пред спелта и твърдата пшеница по отношение съдържанието на полезни протеини, фосфор (Р), калий (К), рибофлавин (витамин В2), пиридоксин (витамин В6), β-каротин (провитамин А) и ретинол (витамин А).

И ето и една рецепта, която изпробвах скоро и се получи много добре за вкусни питки от лимец, киноа и чиа. Оригиналната рецепта е на доц. Мария Папазова – холистичен лекар, но нейната рецепта е с брашна от лимец, нахут и просо в равни количества. За съжаление нямах такива наблизо и замених брашната от нахут и просо с по-голяма част брашно от лимец и 1/3та брашно от киноа. Тук може да чуете оригиналната рецепта, както и интересен разговор за генно модифицираните житни култури, които консумираме всеки ден.

Рецепта за вкусни питки от лимец, киноа и чиа
В голяма купа смесвате следните продукти:
2 яйца
1/2 кофичка кисело мляко
1 чаена лъжичка хлебна сода
1 супена лъжица оцет
3-4 супени лъжици зехтин
1 супена лъжица чиа
1 супена лъжица мед
1 чаена лъжичка хималайска сол
1-2 супени лъжици тиквени семки и/или слънчогледови

Добавяте брашна от лимец и киноа в съотношение 2:1 малко по малко докато разбърквате. Както споменах оригиналната рецепта е с брашна от лимец, нахут и просо в равни части. За съжаление аз нямах на разположение тези брашна и сложих брашно от лимец и киноа и се получи чудесно. Ще пробвам и с другите брашна скоро, може да е още по-добре. Така че, импровизирайте с брашната, сложете от каквото полезно брашно имате налично. Когато сместа се сгъсти до лепкаво тесто (около 350-400 грама брашно общо) може да добавите 100 гр сирене или кашкавал по желание.

Оформяте топчици, потапяте ги в разтопено краве масло и ги слагате в предварително затоплена и намазана с масло тавичка или върху хартия за печене. Щом ги сложите в загрятата фурна, увеличете градусите на 250 за 5 минути и после ги намалете до 180 за още 5 минути.

И ето, че си имате пресни, топли и най-вече полезни питки с или без сирене/кашкавал за не повече от половин час.

Бързо, лесно и полезно!

Закуска с елда

Leave a reply

Ако поне малко се интересувате от здравословно хранене, а аз си мисля, че вече всеки се интересува защото му се налага (дали на вас или на ваш близък), то сте като мен объркани от противоречащата информация, която получавате от различните източници. Например относно свинското и пилешкото. Едни казват да не ядем свинско, защото е много мазно и увеличава холестерола, а да ядем пилешко, защото е по-диетично. Други казват, че пилешкото е пълно с хормони, затова да ядем свинско. Според някои източници месото и животинските продукти са вредно като цяло, а според други трябва да ядем месо, защото в него има незаменими аминокиселини. И така в един момент човек си казва: “Гледайте си работата, ще ям каквото ми се яде!”. За съжаление стигаме до там, от където сме започнали, а подсъзнателно знаем, че лошите навици на хранене само ни карат да се чувстваме зле, по-уморени, все по-гладни и в крайна сметка ни разболяват.

Истината може би е да слушаме себе си, собствените си инстинкти и реакциите на собственото си тяло.

От известно време размишлявам над здравословната страна на бобовите и зърнените култури, колко малко от тях познаваме и колко още по-малко консумираме. Последните статии, които съм чела, казват, че ядките, бобовите и зърнените култури трябва да съставляват 70-80% от дневната ни храна, а останалите 20-30% да са плодове и зеленчуци. Представяте ли си какво означава това? Всеки ден на закуска плод и ядки, обед- леща, а за вечеря боб. Почетох малко повече и разбрах, че има и други култури, много по-полезни от пшеницата и белия ориз, които между другото дори и не влизат в тази диета, защото се смята, че са вредни.

Ако влезете в един Био магазин или тези за диабетици, в сектора варива ще намерите много нови имена, които няма да ви говорят нищо, поне на мен не ми говореха нищо преди време. Това са елда, амарант, киноа, спелта, просо, кафяв ориз, соя, нахут и др.

Реших да изпробвам тези култури като започна с елдата. Ето и малко информация за нея:

Здравословната ЕЛДА:

1. Богата е на лесноусвоими белтъчини, включително незаменимите аргинин и лизин; въглехидрати, фибри, ябълчeна, лимонова и оксалова киселина

2. Съдържа витамини от група B, PP, P, E

3.Съдържа множество елементи: желязо, калций, магнезий, фосфор, мед, цинк, бор, йод, никел, калии и др.

4.Бедна е на мазнини, което я прави подходяща за диетично хранене

5. Най-бедна на съдържание на въглехидрати, в сравнение с останалите зърнени култури, което я прави подходяща за диабетици.

Елдата произхожда от дълбока древност – 6000г преди Христа в Югоизточна Азия. Наричана е храната на бедните, защото лесно се отглежда. Най-популярна е в Индия и Русия. Има много лечебни свойства, използва се при анемия, косопад, чупещи се нокти, остеропороза, ревматизъм, подобрява функцията на щитовидната жлеза, помага при хипертония, подобрява кръвообращението. Подсилва имунната система. Подобрява зрението. Лекува заболявания на черния дроб и разширени вени.

Как да консумираме:
– сварена за закуска с масло, мед и сирене или с плодове
– сварена и охладена в салати;
– в супи вместо фиде или ориз;
– за кълнове;
– сварена и после сготвена със зеленчуци и зехтин;
– смляна на брашно за хляб, палачинки, курабийки и бисквити;
– в комбинация с други брашна, например 1:3 елда и спелта (пшеница);
– бебешки каши.

Сега и моята рецепта, която е доста удачна и за малки деца. Измивате половин чаша елда и варите 20 минути. Прецеждате добре и добавяте към подсладено прясно мляко за закуска или към млечен крем за десерт. Гарнира се с плодове според сезона.

Детето не прави разлика с мюсли и си го хапва доволно за закуска. А в кремчето каквото и да се добави ще е вкусно и детето ще го яде 🙂

Елда можете да добавите към любимите си ястия и ще знаете, че сте направили една крачка към по-здравословния и по-отговорен към себе си и хората, които обичате, живот.

 

Един ден в Копривщица

Leave a reply

Бях забравила какво е гостоприемство! Да се почувстваш добре дошъл от човек, който виждаш за първи път, но се държи все едно си му скъп приятел! Най-сърдечни благодарности на хората от хотел Хаджиите – едно прекрасно хотелче с най-вече прекрасен персонал! Бяха любезни по телефона, посрещнаха ни с усмивка, наготвиха ни закуска по желание, без да измрънкат, без да ни вземат допълнително пари. Просто се погрижиха за нас с желание! Попитаха ни дали имаме нужда от детска кошарка, от допълнителни завивки и възглавници. Не се е налагало ние да си искаме, всичко ни се предлагаше.

Все по-рядко срещаме това отношение. Дори в скъпите хотели и заведения, където очакваш по-добро обслужване получаваш минимума, на който няма да останеш недоволен, но нищо повече. Изкуствени усмивки, траещи секунди, кратки отговори, все едно искат да им се разкараш от главата. И това е в най-добрия случай.

В Копривщица е различно, сякаш тук времето е спряло, хората са любезни, отзивчиви, приказливи и същевременно си вършат работата бързо и прецизно.

Дори хората в магазините за сувенири те заприказват, заиграват се с детето и не се нацупват, когато разберат, че нищо няма са си купиш от тях.

Градът ни хареса с единния си стил: табелите на улиците, имената на хотелите и ресторантите, всичко беше изписано в стар стил, дори някои банки се бяха постарали и клоновете им бяха в стари къщи, а логата им изписани на дървени табели. Това придава чар на цялото градче.

Разгледахме три от многото къщи музеи: на Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков и Любен Каравелов. Не ни остана време за къщата на Георги Бенковски, а и за няколко други. Така, ще има и за следващия път.

По време на разходката ни из града срещахме повече чужденци отколкото българи и е жалко, че съгражданите ни предпочитат претъпкани курорти като Банско и Слънчев бряг пред историческите малки градчета като Копривщица, Панагюрище, Карлово….

От разговорите с добродушните хора от Копривщица научихме много интересни неща като това, че елените си сменят рогата на пролет. Април, май месец огромните им, красиви рога просто падат и на тяхно място порастват нови. Също така ни изуми факта, че в Копривщица тази пролет е имало снежен тайфун, който е изкоренил стотици дървета, от които много бековни борове. В покрайнините видяхме останали непочистени изкоренени основи на огромни дървета.

Изкачихме се до хотел Панорама, от където се вижда целия град. Гледката е толкова успокояваща, направо блажена. Можехме да останем поне още един ден за да разгледаме останалата част от музеите и околната природа, но за съжаление времето се развали и предпочетохме да си тръгнем.

Остават броени дни от лятото, ако вече сте се наситили на морето, може да подишате малко чисти въздух в планината.

Барселона и Гауди

Leave a reply

С наближаването на рождения ми ден се сещам за две неща: едно, че края на лятото идва за съжаление и второто е разходката ни до Барселона миналата година по това време. Като за романтична дестинация Барселона оправда очакванията ни или по-скоро улицата Ла Рамбла го направи. За мен тя е най-очарователното място от града. Събужда се към 9 вечерта и не спи цяла нощ. Животът тук кипи с пълна сила – артисти, художници, заведения, магазинчета за сувенири, във въздуха летят светещи играчки, всеки те пита от къде си и иска да ти продаде нещо. От заведенията те канят да седнеш при тях, предлагат ти литри сангрия. Пътвия път успях да изпия само една трета от огромната купа-чаша. Следващите пъти вече питах какво количество си поръчвам и гледах да не надхвърля половин литър 🙂 Въпреки, че след тази първа сангрия Ла Рамбла ми се стори още по-забавна, а хората по-весели и приятелски настроени.

Хотелчето ни Hotel Lloret беше на същата тази оживена улица, закусвахме късно сутрин гледайки тихата и празна улица, ни следа от вечерните светлини и веселби. Но споменът от предишната вечер ни караше да се усмихваме на празните пейки и затворените магазинчета.

Това, което ми е останало от Барселона една година по-късно е името Антонио Гауди. Почти всяка забележителност, която посетихме беше направена от него: Каса Батио, парка Грюел, Саграда Фамилия и Каса Мила (Ла Педрера). Имаше и други, но в един моменти си казахме стига толкова Гауди. Спомням си ги не толкова защото са впечатляващи и известни, а най-вече защото са различни и странни. Човекът е израснал в рибарско семейство и повечето му сгради са вдъхновени от морето и морските обитатели. При него няма права форма, всичко е криво и прилича на вълни, миди, рапани, змии и гущери 🙂

В парка Гюел един уличен търговец ни излъга да си купим хартиени фигурки, които танцуват на музика от касетофон. Измамата беше толкова убедителна, че вкъщи половин час се мъчихме да раздвижим хартиените фигурки, невярвайки, че толкова умело са успели да ни прецакат :). В този парк имаше доста нелогични моменти като огромната терасата в средата на нищото подпряна от десетки огромни колони? Другото нещо беше голотата на парка, нямаше грам сянка къде да се скрие човек от жаркото слънце.

Не пропуснахме да се качим на любимите ни “Биг Бъс”. Винаги препоръчвам, ако сте в нов град, да се разходите с двуетажните автобуси, които ви показват града за 2 часа. Това, което научихме от там беше, че голяма част от града е построена или преправена за изложенията през 1888 и 1929 година като хълма Монджуик и крайбрежната ивица на Барселона.

Един следобед хванахме въжената линия до живописния връх Монджуик. Първо разгледахме “Испанското селце”, което много прилича на нашия Етър. Построени са над 100 къщи в стилове от различни епохи и области на Испания. Има занаятчийници, магазинчета и заведения. Хапнахме на площада на залез слънце и се отправихме към цветните пеещи фонтани на двореца Монджуик, който е сега Национален музей на изкуствата. Гледката е вълнуваща, навсякъде е пълно с туристи. Интересната част е спускането по стълбите от двореца към площад Испания, защото с всяко стъпало гледката се променя и ти се струва все все по красиво.

Едно нещо не трябва да се пропуска в Барселона и това е Саграда Фамилия – базиликата, на която Гауди отделя последните 40 години от живота. Да си призная дори някой да иска да я пропусне, няма да му е възможно, защото тя е огромна и се вижда от далеч. Единствената по-голяма сграда в Барселона сигурно е стадиона Ноу Камп.

Ако не бяха няколкото крана, които още работят по нея, сигурно това щеше и да е най-красивата и уникална катедрала, която съм виждала. За съжаление строежите продължават повече от век, а и близостта с околните сгради разваля гледката. Очаква се катедралата да се завърши 2026 година в чест на 100 годишнината от смъртта на Антонио Гауди. Но и незавършена, Саграда Фамилия трябва да се види.

Аз няма да чакам 2026 за да отида там отново, а и вече ми се пие сангрия. До скоро, Барселона!

Хидропарк Вятърните Мелници

Leave a reply

Хидропарк Вятърните Mелници се намира на 20 км от София, на много лесно и удобно място по подбалканския път. В събота без трафик стигнахме за 40 минути – все пак излизането от София си е половината време.

Първото ни впечатление беше много добро. Голям нов комплекс. Имаше много място за паркиране в поляните срещу него, малко неуредено, но сред природата. Все повече приятели ни препоръчваха комплекса като приятно място за събото-неделна разходка с деца. Знаехме, че има басейни и площадки за деца, какво друго му трябва на човек през лятото?

Всъщност мястото е много голямо. Има си цяло езеро, където може да се лови риба и да се кара водно колело. Но основно ние използвахме басейните. Имаше и детски, което е чудесно забавление за малките. Комплексът предлага много удобства: шезлонги с дюшечета (а не такива, на които като легнеш и на всеки 2 минути трябва си променяш позата за да не ти ръби или да ти спре кръвообращението в някои части на тялото), хамаци (достатъчно за да има свободни дори в пиково време) и романтични пейки-люлки за двама с гледка към езерото.

За наша радост мястото беше пълно само на около 2/3 от капацитета си. Не трябваше да се борим за свободни хамаци или за място в басейна.

Таксата вход не е висока, ако искаш само да се излегнеш на някоя люлка и да гледаш езерото, си плащаш по 3 лева на човек. За басейна беше по 10 лева за възрастни. Цените на всички услуги ги има на сайта им.

Комплексът предлага също: риболов, разходка с водно колело, с хеликоптер, с АТВ, конна езда, стрелба с лък и други приключения.  Не пробвахме нищо от изброените защото беше много жега. Предполагам, че когато се разхлади преживяването ще е много приятно и може да опитаме.

Този път си стояхме в и край басейните, водата беше малко хладка според мен, но на детето му хареса и не искаше да излиза. Изкарахме си по-голямата част от престоя излегнати на шезлонгите с разхладителна напитка в ръка и в приятна компания. Редувахме се кой да тича след детето – нямаше как да оставим 2 годишно да си играе само около басейна :).

Всичко хубаво, но накрая в ресторанта ни развалиха доброто впечатление от комплекса като ни накараха да чакаме половин час за сметката, след като няколко пъти им напомняхме. Също така не ни донесоха част от поръчката, но после си я маркираха в сметката. Изложиха се на финала. Явно персоналът не им достига. Все пак трябва да призная, че храната беше много вкусна.

Като цяло сме доволни и бихме повторили с надеждата, че ситуацията с ресторанта няма да се повтори, но кой знае.

Ако вече сте били там или този пост ви е дал идеята да отидете, ще се радвам да споделите и вашите впечатленията!