Author Archives: tsvetentze

About tsvetentze

Never thought of myself as a blogger more like someone who always wants to help and give advise even when not asked :)

Приятната изненада Белчин!

Бях чувала от приятели, че крепостта Цари Мали Град над село Белчин е приятно местенце за еднодневна разходка сред природата, особено ако сте с деца. Само на 50 км от София, в посока Самоков, имало детска площадка и крепост за разглеждане. Какво повече да иска човек! Оказа се, че можело много повече. Мястото е невероятно! Още не мога да се нарадвам на това, което видях. Представете си историческа забележителност само, че не в България, а в европейска държава :): направена с подходяща инфраструктура, паркинг за коли, заведение за хранене, сувенирен магазин, лифт(по точно фуникулер), информационни табели, детски площадки, еко пътеки. И всичко това, ново, чисто и поддържано!

Имаше разбира се и някои гафове, като например едни роми, които разхождайки се по устроената еко пътека закачаха обяви по дърветата “Ремонт на покриви”. След като излях възмущението си и поспорих малко с тях си махнаха табелата, но съм убедена, че ако бях минала по същата пътека на връщане щях да видя не една, а десет такива разлепени обяви :). И ми е тъжно, че чистичкото и новото не успя да надделее над “Аз с това си изкарвам хляба, како! Как да си храня децата?” Сякаш някой дошъл да разгледа крепостта и да диша чист въздух ще си откъсне номера за да се обади да му ремонтират покрива като се прибере вкъщи.

Както и да е, място е прекрасно и ние сме тези, които трябва да го пазят чисто и подредено, защото ние ще му се радваме. Входът за крепостта, заедно с фуникулера е 4 лв за възрастен. Това нещо фуникулер е всъщност кабинка за 8 човека, която се движи по релси. Пътуването отнема 3 минути в посока, което го прави по скоро за интересно преживяване от колкото за удобство. Пътеката, която ние взехме ни отне 15тина минути по нагорнището. Чувствахме се леко задъхани, ободрени и доволни, че сме направили малко усилие!

А горе беше рай за децата огромна поляна с детски площадки, въжен мост, понита, пейки, катерушки. Семейства си правеха пикници под дебелата сянка на дърветата, някои си полежаваха на слънце, деца тичаха, други минаваха залитайки и смеейки се по въжения мост! А на мен ми дай да снимам дървета и тревички:

Следващия уикенд сме пак там!

Ядкови млека – втори опит!

Ако ме бяхте питали какво ми е мнението за ядковите млека преди седмица то щеше да бъде: Пробвала съм, не ми харесват, не стават да си ги добавя в сутрешното кафе и не са вкусни като се пият самостоятелно. ” Така си мислех, защото бях пробвала само готови ядкови млека от магазина: соево и кокосово.

Когато обаче човек си го приготви вкъщи с пресни ядки, накиснати цяла нощ, се получава съвсем друг резултат. Не казвам, че са най-вкусното нещо на света, защото аз съм си почитател на истинското прясно мляко, но от гледна точка на здравословно са по-добрия избор.

Изпробвах три различни ядкови млека и съм вече запален фен на лешниковото мляко. Предполагам е, защото ароматът на лешници е широко разпространен в хранителната индустрия и го добавят към кафе, всякакви сладки, ликьори…И затова вкусът му не е странен, а точно обратното е много познат и приятен.

Продукти за лешниково мляко:

100 гр. сурови небелени лешници
(белените са бланширани, което ги прави не толкова сурови :))
3 1/2 чаши вода

Елементарно! Накисвате ядките от вечерта в хладка вода. На сутринта измивате лешниците и ги слагате в блендера, добавяте 3 и 1/2 чаши студена вода и блендирате около 3-4 минути докато се получи бяла като мляко смес. После прецеждате през тензух и пиете. Сега тук идва моментът в който се разочаровате, че вкусът на ядковото мляко не е като на прясно краве мляко. Така е! Няма нищо общо освен цвета 🙂 Ядковото мляко не е толкова гъсто и мазно, вкусът ми е по блудкав, но е много по-полезно от кравето. Но ако му добавите малко мед или пресни плодове става любимото ви плодово мляко!

Ето защо са толкова полезни ядковите млека и в частност лешниците:  те съдържат мононенаситени мастни киселини, които помагат за понижаването нивата на лошия холестерол и съответно благоприятстват  увеличаването на добрия холестерол. Съдържат фибри, витамин Е, C, фолиева киселина, манган, калий, калций, мед, желязо, магнезий, фосфор, цинк, селен и йод. Това ги прави изключително полезни и подсилващи имунната система в сезона на вирусите и настинките. Въздействат благоприятно на липидите в кръвта, като по този начин защитават от сърдечно-съдови болести, инсулт и рак.  Тук може да прочетете повече за полезните свойства на лешниците.

И ако още не съм ви убедила да си направите домашно лешниково мляко разгледайте снимките с ягодовия и банановия шейк от днес.

А скоро ще сложа снимки и от десерта с чия и лешниково мляко.

Обичайте живота!

Градините на двореца Врана

Когато дойде уикенда и времето ви изненади и не вали, за разлика от това, което са предрекли синоптиците, децата по случайност не са болни и нямате 100 ангажимента да отметнете се появява въпроса “Къде да отидем на разходка? Някъде близо до София, на чист въздух, да има къде да тичат децата, да не е пълно с хора и ако може да има къде да паркирам. Една добра идея е разходка из градините на двореца Врана или Враня, както са му викали по комунистическо време.

Лесно ще го намерите – на излизане от София по Цариградско шосе малко преди околовръстния път  има отбивка за двореца и парк Врана.

Паркира се в тревните площи, но бързо се запълва мястото така че отидете по навреме ако сте с кола. Има и градски транспорт автобус 505 стига до там, но го пускат след 15ти юни.

Работното време на парка е събота и неделя от 10 до 16 часа. Паркът има вход 5 лева освен по празници, когато е безплатно.

Върви се само по алеите, а тревните площи са заградени и не много добре поддържани. Не дават да се гази в тях, не може да си направите пикник, защото в парка не се консумира храна, алкохол, не се пуши, не може да се влезе с велосипед или с домашни любимци!

Има пейки за сядане, малки езерца и мостчета за минаване. Разхождате се и се наслаждавате на красотата на пейзажа. А и можете да научите нещо ако се присъедините към групата с екскурзовод безплатно на всеки час.

А ето и някои от забележителностите на парка, които не искате да пропуснете:
– езерото с лилиите. Ние не видяхме лилии, но казват че в оранжериите на двореца се отглеждат лилии, които достигат 2 метра в диаметър.
– бунгалото на Георги Димитров
– гигантската китайска глициния
– алпинеума Далем
– двореца

Носете си репелент против комари, тази година гадовете са гиганти и могат да ви отнесат ако не внимавате 🙂

Носете си вода защото в самия парк не видях да се продава нещо, пред портите обаче има 3 заведения тип капанчета за кюфтета и кебапчета. Ако имаше места сигурно щяхме да хапнем там, но бяха пълни, а и капацитетът им не е голям: по 3-4 маси всяко.

Бих отишла пак с децата, но по-раничко, защото паркинга бързо се запълва!

Разходка с корабче до остров Св. Анастасия!

Който не е успял да посети остров Света Анастасия миналото лято ще има възможност да го направи още сега. От 1ви май вече има по 5 курса на ден в двете посоки.

Горещо препоръчвам тази полудневна разходка. Община Бургас се е постарала да предостави едно много приятно изживяване включващо половин часово плаване с корабче от Морска гара Бургас до остров Св. Анастасия (познат на много хора като остров Болшевик) и обиколка на забележителностите с екскурзовод. Миналото лято корабчетата тръгваха от Моста, но сега вече Бургас си има нова Морска гара.

Като казвам обиколка не си представяйте много ходене, по скоро съзерцаване, защото островчето е малко, но подредено, обезопасено, пригодено за разходка, с красиви гледки във всички посоки. Ако се изморите (надали!) можете да седнете на някоя пейка и пак да се наслаждавате на красивите гледки. Ако огладнеете има заведение за хапване с дълго меню, а може и да седнете в Лекарната и да изпиете един студен чай или топло кафе. От там може да си купите сладко от зелени смокини като сувенир или подарък 🙂 Много е добро, препоръчвам горещо!

И да не забравите да си вземете грамота за Островитянин, особено ако имате деца :). Нашето момче остана очаровано от цялото изживяване и най-вече от корабчето, дори капитанът му даде да пипне руля, когато корабчето акостира на брега на острова!

Това, което най-много ни хареса от полудневната ни екскурзия беше подредеността, алейките с предвидено осветление, табелките с надписи, пейките сложени на точните места, терасата, която гледа към скалните образувания. Също и това, че екскурзоводът ни разказа за тях, кое на какво прилича, каква история има.

Чудя се колко ли време ще издържи да е така новичко, несчупено, ненадраскано, немиришещо на тоалетна. Предполагам малко, затова приятели, дойде ли лятото, а и защо не още сега, стягайте багажа за морето и като минавате през Бургас, освен красивата Морска градина може да посетите приятното малко островче Св. Анастасия!

На страницата на остров Св. Анастасия  ще намерите много полезна информация, за това какво предлага острова, интересни факти за него, история, легенди…, разписание на корабчетата и най-важното как да си резервирате билети.

Попътен вятър!

Спаначена супа с киноа

Знаех, че елдата и киноата могат да се използват като заместители на ориз или фиде към супите, но не бях го пробвала. Все ме беше страх, че децата щом видят нещо различно в супата, ще откажат да я пробват, а тогава какъв е смисъла да готвя здравословно ако никой вкъщи не ми яде манджите. Този път така и така супата е спаначена и шансът да я пробват е толкова малък, че се реших да сложа киноа вместо ориз, поне яз ще си я хапна с удоволствие. Досега наблягах на “здравословните” десерти, колкото може да бъде здравословен един десерт 🙂 Не, че и там всичко се приема с охота. Кремчето от авокадо,банан и сусамов тахан си беше пълен провал, но овесените ми бисквитки и тези с джинджифил изчезнаха за отрицателно време.

И така да си дойдем на темата за супите – аз най-обичам тези със зеленийте – спанак, лапад и коприва. За да ги хапват моите деца обаче винаги трябва да има пилешко/пуешко бульонче и малко месце. За жалост си е цяло постижение да седнем на маса без месо в чиниите. И винаги, когато успея да наготвя нещо постно, което се хареса вкъщи съм много доволна 🙂

А ето я и рецептата за спаначена супа с киноа.

Продукти:
250 грама спанак (може да смесите с коприва 50 на 50)
2 моркова
1 малка връзка пресен лук
2-3 с.л. олио
80-100 гр киноа
сол,червен пипер,  джоджан, магданоз
1 л. кипната вода
1 яйце и 2 с.л. кисело мляко за застройката
сирене по желание

Спанакът се измива и кипва в малко вода, после се охлажда и нарязва на много ситно. Морковите и пресния лук се нарязват на ситно и се задушават с олиото за 1 минута, добавя се червения пипер, разбърква се и се добавят нарязания спанак и кипнатата вода. Слага се сол на вкус, щипка джоджан и се оставя да поври 15 минути. През това време се измива киноата в цедка и се оставя да се накисне във вода за 10тина минутки, после се изплаква и се добавя към супата. Вари се още 15 минути и се застройва с яйце и кисело мляко. Сервира се с поръсен магданоз, а може и с малко натрошено сирене.

Много е лесно, бързо и здравословно! Опитайте и вие и кажете дали ви харесва!

Мартенички за малки и големи

Трябва ли ви причина за да се решите сами да направите мартеничките, с които да зарадвате близките си? Аз имам хиляди причини да не го направите: отнема много време, нямате материали, резултатът няма да ви удовлетвори и накрая ще се червите като ги подарявате 🙂 Такива поне бяха моите причини, преди да се реша. А и си казвах, че и пазаруването на мартенички може да бъде приятно занимание и добра традиция.

Имах само една причина да се захвана и тя е едно три годишно детенце, което се учудваше на всяко конче, на всяко мънисто, на всяко цветенце, което изрязвахме от хартия, на всяко целофанче, с което опаковахме и на всяка панделка, която завързвахме.

Намерих си материали от този сайт и с малко въображение- мое и на детето сглобихме няколко мартенички, които комбинирахме с пресни сурови бонбони и пакетирахме като малки подаръчета.

Зарадвайте и вие любимите си хора! Честита Баба Марта!

Приключение с хъскита!

Колко близо е Витоша и колко малко я познаваме! А там горе ни очаква такова забавление!

Уговорихме се с Huskymo IcyLand да повозят 3 годишното ни голямо момче на впряг с хъскита. Трябваше да сме на Офелиите в 10:30 сутринта, което се оказа трудна задача и с 9 месечно бебе. То не беше събиране на шалове, шапки и ръкавици на килограм, резервни дрехи ако се намокрят децата, храна ако огладнеят, слънчеви очила, шейни, лопатки, количка за бебето…. С много късмет успяхме да стигнем на време и да избегнем затварянето на пътя след Боянa, който от 11 до 14 е затворен през уикендите. Поне така ни предупредиха, но пък по броя паркирали коли, които видяхме на връщане, едва ли е бил затворен, или ако е бил, има друг път, по който се минава с кола.

И така много се притеснявахме, че Ники ще се изплаши от големите хъскита, но те бяха толкова доброжелателни, че децата ги галеха, мачкаха и си играеха с тях, без да ги ядосат.
Две дечица се събраха в шейната ,теглена от кучетата. Добре обезопасени деца и хъскитата поеха нагоре по склона! Приятна млада жена подканяше кучетата и управляваше шейната, пазеше красивите животни от някой заблудил се автомобил тръгнал по заледения път нагоре търсейки място за паркиране.

След петнадесетина минути дочухме познатото “Але! Але!” и след секунди се показаха затичаните кучета, децата усмихнати до ушите викаха “Мамо, хайде пак!”

Собственичката на хъскитата и на впряга – Юлиа Шатникова ни разказа, че семейно организират впряговете от вече 6 години. Всеки уикенд може да ги откриете на Офелиите, а повече информация и контакти ще намерите на тяхната страница Huskymo Icyland.

На всички много ни хареса разходката до Офелиите, където освен хъскита има две полегати и много приятни за начинаещи скиори писти. Само да има сняг, скоро пак сме там!

 

 

Лека малинова торта с овесени ядки и крема сирене

Този блог май се превърна в кулинарен. Но какво да се прави като малините вече отминават, а на мен ми се иска всеки да си угоди на сетивата и да не пропуска тази лека и здравословна торта.

Здравословна е защото е с овесени ядки вместо бяло брашно, и с кисело мляко вместо само със сметана, с пресни плодове и повече плодова захар отколкото само със захар. Разбира се не е толкова здравословна колкото една купичка само с малини. Но за тези от нас, които не можем само с малини и пресни плодове, а искаме да си угодим с нещо по-сладичко, тази торта е добър вариант. Има теории според които ако ти се яде сладко си хапни нещо малко за да ти мине мерака и после си яж пак плодовете и зеленчуците. Обаче гледайте да е домашно правено, за да знаете какво има вътре и да няма консерванти, оцветители и подобрители, Аз съм на принципа, че човек трябва да си угажда, но и да внимава с количествата. Може от всичко но по малко,

Продуктите са за малка тавичка към 25 см. в диаметър, ако ви е по-голяма формата за торта или тавичката сложете и повече продукти.

За основата:

1 чаена чаша овесени ядки
½ ч. чаша орехи нарязани (или натрошени) на едро
½ пакетче разтопено краве масло (може да се замени с две супени лъжици кокосово масло)
1 супена лъжица мед (ако искате да е по-сладко, сложете повече)
1 супена лъжица сусам или сусамов тахан
½ чаша брашно от лимец (или каквото имате). Брашното е за да слепне основата.

Продуктите се разбъркват в купа и се постилат в тава за печене. Пече се 7-10 минути на 180 градуса или по-малко в зависимост от фурната. Внимавайте защото лесно загаря, идеята е леко да покафенее или да ви замирише приятно на печени орехи.  Оставя се да изстине.

По тази рецепта съм правила овесени бисквитки и знаех, че стават добре затова я използвах за основа.

Импровизацията беше в крема. Изчетох няколко рецепти за чийзкейк и исках да е по-лек от стандартен, затова използвах цедено кисело мляко.

Продукти за крема:

1 пакетче крема сирене.
200гр заквасена сметана
200гр цедено кисело мляко (използвах пълномаслено)
5 лъжици кафява захар или половин бурканче сладко от смокини (само течната част). Изпробвах и двата варианта и разбира се със сладкото повече ми хареса заради аромата от смокини. Ако имате друго сладко използвайте го.
1-2 пакетчета  ванилия- ако използвате варианта със сладкото не би трябвало да имате нужда от ванилия.
1 пакетче желатин (за жалост това е нужно за стягане иначе киселото мляко потича)
150 гр малини (50 грама за в крема и 100 грама за украса. Може и повече. )

И така смесвате продуктите всичко без малините и желатина. Аз бърках с лъжица, но с миксер щеше да е по-добре. Остават малки бучици от кремата сирене, но няма как ако не искате да будите децата като мен, готвейки през нощите защото само тогава остава време.

Разтваряте желатина в малко студена вода и после загрявате на парна баня както пише на опаковката или просто слагате купичката с желатина и водата в по-голям съд с гореща вода и чакате да се разтвори добре желатина. Добавяте го към сместа и разливате върху блата. Поръсвате малинките да паднат в крема и слагате в хладилника. След 1-2 часа е готова. Преди да я хапнете поръсете с пресни малинки или който обича по-сладичко със сладко от малини.

Добър апетит!

Вода с вкус на плодове, билки и подправки!

Една нова мода, която изпробвах е овкусяването на вода с плодове, билки и подправки. Много се чудих какъв е смисъла да пиеш вода с аромат, но щом я пробвах разбрах. Като да пиеш компот но без захар и без калории! От много време съм отказала соковете в кутия, газираното и подсладените напитки и ми остават много малко неща за пиене. Понякога наистина е скучно да пиеш само вода. Фрешовете са добър заместител, но са много калорични и не могат да се пият постоянно. Ако и вие се напъвате с пиенето на 2-3 литра вода на ден, защото е полезно, тези рецепти по-долу ще са ви от полза:

Изпробвах два вкуса:

1. ягоди и череши
2. краставица, лимон и мента

И двете се оказаха сполучливи. Много освежаващи. А ето и рецептата:

В кана или друг съд слагате измитите и нарязани плодове, както и накъсаните листа от билките и подправките. Разбърквате и намачквате плодовете с дървена лъжица за да си пуснат сока. Наливате студена вода като гледате не повече от 1/4 от съда да е зает с плодове. Слагате в хладилника за минимум 2 часа и готово!

Други интересни комбинации, които бих опитала са:
– ананас, портокал и джинджифил
– портокал и босилек
– ягода и лимон/киви
– диня/малини и мента

В горещите летни дни е много освежаващо!

 

Обичате ли бисквити с овесени ядки?

Аз обожавам бисквити, всякакви, от скоро си купувам с овесени ядки, уж като по-полезни или по-скоро по-малко вредни. Но все пак и те съдържат консерванти, оцветители, хидрогенирани мазнини и какво ли още не. Затова реших да си направя сама, колко да е сложно да се забъркат едни овесени ядки с орехи и масло? Нали? Не било сложно. Отнема половин час. Но преди това трябва са сте си напазарували добре.

Ето и необходимите продукти за 30 малки бисквитки:

2 чаши овесени ядки
1 чаша орехи нарязани на едро
2 супени лъжици брашно (аз сложих от ленено семе и от просо, но може всякакво)
1 щипка сол
1 щипка хлебна сода
60 грама краве масло (предполагам че може и с кокосово масло)
3 лъжици мед или сок от агаве
1 ванилия (по желание)
1 с. лъжица кокосови стърготини
1-2 с. лъжици пуканки от киноа или амарант (аз си ги купих от Карфур)

Смесвате сухите продукти: овесени ядки, нарязаните орехи, брашно, сол, хлебна сода, кокосови стърготини, пуканки. Ако ванилията ви е на прах слагате и нея (ако не, я слагате с течните продукти). После добавяте меда, разтопеното масло и евентуално течната ванилия. Получава се гъста смес с която оформяте топчета. Да не ви притеснява ако се разпадат, можете да добавите още малко мед.  Поставяте топчетата в тава върху хартия за печене. Притискате всяко топче с лъжица докато стане бисквитка дебела 0.5-1 см. Слагате тавата в предварително загрята на 180 градуса фурна и печете 10 минути. Внимавайте, защото бързо изгарят. Извадете ги когато имат хубав загар и оставете да изстинат на решетка ако имате. Отначало са малко меки, но като изстинат се втвърдяват.

И защото обичам да експериментирам не ми беше достатъчно, че се получиха добре, ами към втората партида реших да добавя стафиди и малко сусамов тахан за да слепнат стафидите по-добре, но резултатът не ми хареса. По-вкусни са без стафиди, когато добре се усещат парченцата орехи. Разбира се, това няма да ме спре следващия път да сложа сурови плодове за аромат, например кайсийки.

Добър апетит и да знаете най-вкусни са още леко топлички.

Пробвайте и кажете дали и на вас ви харесват!