След 10 дена без месо имам да споделя следния прогрес:

1. Един килограм по-лека

2. Ентусиазирана за още експерименти

Има обаче и един минус, че трябва да мисля какво да ям. Когато съм навън и много гладна, просто искам да захапя един сандвич, но няма как да стане. Оглеждам се за бутка за сандвичи, да, има две наблизо, отивам и питам за сандвич без месо, а човекът ме изглежда все едно съм марсианка. На второто място дори не питам. Ами сега. Да ям пак кроасан с шоколад, както на закуска, не върви. Другата ми опция е брускети. По-добре гладна.

Не им е лесно на вегетарианците. Сигурно като свикне човек да си планира храната, не е такава тежест. Но за някой като мен, който е свикнал да хапва каквото има, се оказа проблем.

Ако искаш да знаеш какво ядеш и да го контролираш се налага да отделяш време за това. Човек има много неща, за които да мисли: за изправената си стойка, да контролира гласа си докато говори, да забелязва нещата, които се случват около него, да не забрави да мине през аптеката след работа, да вземе децата от детска градина, да полее цветята и от това, че трябва да мислим малко повече за вечерята, която ще подготвим може би няма да направи голяма разлика. Поне според майка ми, мозъкът ни не прегрява от много мислене, а така само го развиваме 🙂

В интерес на истината на мен ми хареса да не ям месо. Храната беше лека и аз се чувствах добре. Следващото предизвикателство е да намаля млечните продукти. Още не съм се отказала напълно от месото. Смятам само да го намаля до 2-3 пъти седмично, когато нямам избор и месото е най-лесната храна. Ако усетя глад за месо, ще хапвам. Трябва да обръщаме внимание на тялото си и да подбираме храната си.