Бях забравила какво е гостоприемство! Да се почувстваш добре дошъл от човек, който виждаш за първи път, но се държи все едно си му скъп приятел! Най-сърдечни благодарности на хората от хотел Хаджиите – едно прекрасно хотелче с най-вече прекрасен персонал! Бяха любезни по телефона, посрещнаха ни с усмивка, наготвиха ни закуска по желание, без да измрънкат, без да ни вземат допълнително пари. Просто се погрижиха за нас с желание! Попитаха ни дали имаме нужда от детска кошарка, от допълнителни завивки и възглавници. Не се е налагало ние да си искаме, всичко ни се предлагаше.
Все по-рядко срещаме това отношение. Дори в скъпите хотели и заведения, където очакваш по-добро обслужване получаваш минимума, на който няма да останеш недоволен, но нищо повече. Изкуствени усмивки, траещи секунди, кратки отговори, все едно искат да им се разкараш от главата. И това е в най-добрия случай.
В Копривщица е различно, сякаш тук времето е спряло, хората са любезни, отзивчиви, приказливи и същевременно си вършат работата бързо и прецизно.
Дори хората в магазините за сувенири те заприказват, заиграват се с детето и не се нацупват, когато разберат, че нищо няма са си купиш от тях.
Градът ни хареса с единния си стил: табелите на улиците, имената на хотелите и ресторантите, всичко беше изписано в стар стил, дори някои банки се бяха постарали и клоновете им бяха в стари къщи, а логата им изписани на дървени табели. Това придава чар на цялото градче.
Разгледахме три от многото къщи музеи: на Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков и Любен Каравелов. Не ни остана време за къщата на Георги Бенковски, а и за няколко други. Така, ще има и за следващия път.
По време на разходката ни из града срещахме повече чужденци отколкото българи и е жалко, че съгражданите ни предпочитат претъпкани курорти като Банско и Слънчев бряг пред историческите малки градчета като Копривщица, Панагюрище, Карлово….
От разговорите с добродушните хора от Копривщица научихме много интересни неща като това, че елените си сменят рогата на пролет. Април, май месец огромните им, красиви рога просто падат и на тяхно място порастват нови. Също така ни изуми факта, че в Копривщица тази пролет е имало снежен тайфун, който е изкоренил стотици дървета, от които много бековни борове. В покрайнините видяхме останали непочистени изкоренени основи на огромни дървета.
Изкачихме се до хотел Панорама, от където се вижда целия град. Гледката е толкова успокояваща, направо блажена. Можехме да останем поне още един ден за да разгледаме останалата част от музеите и околната природа, но за съжаление времето се развали и предпочетохме да си тръгнем.
Остават броени дни от лятото, ако вече сте се наситили на морето, може да подишате малко чисти въздух в планината.