След като вече събирахме стикита футболисти и стикита смърфове предполагах, че поредните стикита от Лидл няма да предизвикат много интерес у децата. Да, ама не! От две седмици вкъщи се повтаря: „Мамо, следващия понеделник започват новите стикита – плодчета. Мамо, да не забравиш, следващия понеделник отиваме в Лидл. Мамо, ще ходим ли в Лидл утре. Мамо, трябва да изпразним хладилника?“

След второто „Мамо, трябва да изпразним хладилника“ вече надигнах глава: „Какво? Защо?“ А детето: „Е как защо? Да има място за нещата, които ще купим от Лидл?“

И тук идва въпросът, реклами ли е гледало детето? Кога е гледал телевизия? От някъде е чул. Знам, май бабата го каза. Но откога от едно казване им влиза в главичките. Колко пъти на ден повтарям: „Не се бършете в панталоните“ и не чуват 🙂

С таткото решихме, че ако си свършат всичката “работа” без да мрънкат, разбирайте да си изядат вечерята, да си измият зъбите и ръцете, да си облекат пижамите и да си сложат съблечените дрехи в коша за пране, тогава ще има стики. И се получи. За моя изненада, работи вече трети ден :).

Този път играта е много интересна и учи децата как се появяват морковите. За малките отговорът на този въпрос е ясен „Е как откъде, от магазина!“. Сега обаче, имах повод да им разкажа за семенцата, почвата, поливането, грижата за растенията и слушаха със затаен дъх за да разберат как се играе. Когато си заслужат стики, отворят го и видят един малък цветен зеленчук с такъв интерес ме питат: „Мамо, това какво е, как се казва, къде му е мястото в кутията? Защо е лилаво? Ама сигурна ли си, че е зеленчук?“

И на мен ми харесва играта, защото с нея ми е по-лесно да сервирам за вечеря зеленчук, който не са искали досега и да помиришат, но като им разкажа за него и къде му е мястото в кутията поне го пробват.