Tag Archives: Край София

Градините на двореца Врана

Когато дойде уикенда и времето ви изненади и не вали, за разлика от това, което са предрекли синоптиците, децата по случайност не са болни и нямате 100 ангажимента да отметнете се появява въпроса “Къде да отидем на разходка? Някъде близо до София, на чист въздух, да има къде да тичат децата, да не е пълно с хора и ако може да има къде да паркирам. Една добра идея е разходка из градините на двореца Врана или Враня, както са му викали по комунистическо време.

Лесно ще го намерите – на излизане от София по Цариградско шосе малко преди околовръстния път  има отбивка за двореца и парк Врана.

Паркира се в тревните площи, но бързо се запълва мястото така че отидете по навреме ако сте с кола. Има и градски транспорт автобус 505 стига до там, но го пускат след 15ти юни.

Работното време на парка е събота и неделя от 10 до 16 часа. Паркът има вход 5 лева освен по празници, когато е безплатно.

Върви се само по алеите, а тревните площи са заградени и не много добре поддържани. Не дават да се гази в тях, не може да си направите пикник, защото в парка не се консумира храна, алкохол, не се пуши, не може да се влезе с велосипед или с домашни любимци!

Има пейки за сядане, малки езерца и мостчета за минаване. Разхождате се и се наслаждавате на красотата на пейзажа. А и можете да научите нещо ако се присъедините към групата с екскурзовод безплатно на всеки час.

А ето и някои от забележителностите на парка, които не искате да пропуснете:
– езерото с лилиите. Ние не видяхме лилии, но казват че в оранжериите на двореца се отглеждат лилии, които достигат 2 метра в диаметър.
– бунгалото на Георги Димитров
– гигантската китайска глициния
– алпинеума Далем
– двореца

Носете си репелент против комари, тази година гадовете са гиганти и могат да ви отнесат ако не внимавате 🙂

Носете си вода защото в самия парк не видях да се продава нещо, пред портите обаче има 3 заведения тип капанчета за кюфтета и кебапчета. Ако имаше места сигурно щяхме да хапнем там, но бяха пълни, а и капацитетът им не е голям: по 3-4 маси всяко.

Бих отишла пак с децата, но по-раничко, защото паркинга бързо се запълва!

Един ден в Копривщица

Бях забравила какво е гостоприемство! Да се почувстваш добре дошъл от човек, който виждаш за първи път, но се държи все едно си му скъп приятел! Най-сърдечни благодарности на хората от хотел Хаджиите – едно прекрасно хотелче с най-вече прекрасен персонал! Бяха любезни по телефона, посрещнаха ни с усмивка, наготвиха ни закуска по желание, без да измрънкат, без да ни вземат допълнително пари. Просто се погрижиха за нас с желание! Попитаха ни дали имаме нужда от детска кошарка, от допълнителни завивки и възглавници. Не се е налагало ние да си искаме, всичко ни се предлагаше.

Все по-рядко срещаме това отношение. Дори в скъпите хотели и заведения, където очакваш по-добро обслужване получаваш минимума, на който няма да останеш недоволен, но нищо повече. Изкуствени усмивки, траещи секунди, кратки отговори, все едно искат да им се разкараш от главата. И това е в най-добрия случай.

В Копривщица е различно, сякаш тук времето е спряло, хората са любезни, отзивчиви, приказливи и същевременно си вършат работата бързо и прецизно.

Дори хората в магазините за сувенири те заприказват, заиграват се с детето и не се нацупват, когато разберат, че нищо няма са си купиш от тях.

Градът ни хареса с единния си стил: табелите на улиците, имената на хотелите и ресторантите, всичко беше изписано в стар стил, дори някои банки се бяха постарали и клоновете им бяха в стари къщи, а логата им изписани на дървени табели. Това придава чар на цялото градче.

Разгледахме три от многото къщи музеи: на Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков и Любен Каравелов. Не ни остана време за къщата на Георги Бенковски, а и за няколко други. Така, ще има и за следващия път.

По време на разходката ни из града срещахме повече чужденци отколкото българи и е жалко, че съгражданите ни предпочитат претъпкани курорти като Банско и Слънчев бряг пред историческите малки градчета като Копривщица, Панагюрище, Карлово….

От разговорите с добродушните хора от Копривщица научихме много интересни неща като това, че елените си сменят рогата на пролет. Април, май месец огромните им, красиви рога просто падат и на тяхно място порастват нови. Също така ни изуми факта, че в Копривщица тази пролет е имало снежен тайфун, който е изкоренил стотици дървета, от които много бековни борове. В покрайнините видяхме останали непочистени изкоренени основи на огромни дървета.

Изкачихме се до хотел Панорама, от където се вижда целия град. Гледката е толкова успокояваща, направо блажена. Можехме да останем поне още един ден за да разгледаме останалата част от музеите и околната природа, но за съжаление времето се развали и предпочетохме да си тръгнем.

Остават броени дни от лятото, ако вече сте се наситили на морето, може да подишате малко чисти въздух в планината.

Хидропарк Вятърните Мелници

Хидропарк Вятърните Mелници се намира на 20 км от София, на много лесно и удобно място по подбалканския път. В събота без трафик стигнахме за 40 минути – все пак излизането от София си е половината време.

Първото ни впечатление беше много добро. Голям нов комплекс. Имаше много място за паркиране в поляните срещу него, малко неуредено, но сред природата. Все повече приятели ни препоръчваха комплекса като приятно място за събото-неделна разходка с деца. Знаехме, че има басейни и площадки за деца, какво друго му трябва на човек през лятото?

Всъщност мястото е много голямо. Има си цяло езеро, където може да се лови риба и да се кара водно колело. Но основно ние използвахме басейните. Имаше и детски, което е чудесно забавление за малките. Комплексът предлага много удобства: шезлонги с дюшечета (а не такива, на които като легнеш и на всеки 2 минути трябва си променяш позата за да не ти ръби или да ти спре кръвообращението в някои части на тялото), хамаци (достатъчно за да има свободни дори в пиково време) и романтични пейки-люлки за двама с гледка към езерото.

За наша радост мястото беше пълно само на около 2/3 от капацитета си. Не трябваше да се борим за свободни хамаци или за място в басейна.

Таксата вход не е висока, ако искаш само да се излегнеш на някоя люлка и да гледаш езерото, си плащаш по 3 лева на човек. За басейна беше по 10 лева за възрастни. Цените на всички услуги ги има на сайта им.

Комплексът предлага също: риболов, разходка с водно колело, с хеликоптер, с АТВ, конна езда, стрелба с лък и други приключения.  Не пробвахме нищо от изброените защото беше много жега. Предполагам, че когато се разхлади преживяването ще е много приятно и може да опитаме.

Този път си стояхме в и край басейните, водата беше малко хладка според мен, но на детето му хареса и не искаше да излиза. Изкарахме си по-голямата част от престоя излегнати на шезлонгите с разхладителна напитка в ръка и в приятна компания. Редувахме се кой да тича след детето – нямаше как да оставим 2 годишно да си играе само около басейна :).

Всичко хубаво, но накрая в ресторанта ни развалиха доброто впечатление от комплекса като ни накараха да чакаме половин час за сметката, след като няколко пъти им напомняхме. Също така не ни донесоха част от поръчката, но после си я маркираха в сметката. Изложиха се на финала. Явно персоналът не им достига. Все пак трябва да призная, че храната беше много вкусна.

Като цяло сме доволни и бихме повторили с надеждата, че ситуацията с ресторанта няма да се повтори, но кой знае.

Ако вече сте били там или този пост ви е дал идеята да отидете, ще се радвам да споделите и вашите впечатленията!