Макао, Дисниленд и Големия Буда.

Макао е азиатския Лас Вегас. Пълен е с казина, лъскави хотели и туристи. Пътят от Хонконг е само час с малък “турбоджет” ферибот. Минахме паспортна проверка, защото Макао си е отделна административна единици, също като Хонконг, но е бил под влиянието на португалците, а не на англичаните. В този смисъл е по-неуредено и има графити в подлезите, точно както при нас. Храната е малко по-позната на вид и има вкусни португалски десерти. Градчето се състои от континентална част и два острова Тайпа и Колоан, свързани с мостове, което правеше гледката от автобуса доста живописна.

Много удобно хотелите предлагат безплатен превоз от и до пристанището. Защо ли? Така отиваш направо в техния хотел, дори да не смяташ да оставаш, има много еднодневни туристи като нас, които са дошли да се разходят за малко. И къде се озовахме, мислите? В казиното! Разгледахме няколко от големите вериги хотели като MGM, The Venetian, Lisboa (най-старото казино в Макао)и Wynn. Разходихме се по препълнените малки улички в центъра. Повечето строителство тук беше ниско, така много добре се открояваха огромните лъскави хотели. Всеки с интересното си лоби, един си има скелет на динозавър в реални размери, друг огромен аквариум, трети златна старуя на лъв, пеещи фонтани и какво ли още не. Много е впечатляващо, а и няма как като 80% от приходите на града идват от хазарт и туризъм. На мен ми се струва странно но от 2006 г. Макао изпреварва Лас Вегас с приходи от хазарт.

Явно подценявам богаташите в Азия. А всъщност всеки 7ми в Хонконг е милионер, което обяснява много неща. Например това, че навсякъде има високоговорители и те предупреждават: Пазете се от разстоянието между метрото и перона, не вървете по ескалаторите, ако имате багаж използвайте асансьорите, ако се почувствате зле, свържете се с медицинския персонал тук на ъгъла. Всичко ти се казва, упътват те, когато имаше неработещ ескалатор, имаше човек, който да ни насочи към работещ, въпреки табелите. Много неща бяха уредени като да не трябва дори да се замисляме, а само да следваме.

Единия милион милионери обяснява и защо са всичките стотици магазини за бижута по улиците. Освен Картие, Булгари и Тифани имаше и много китайски марки за бижута, които изглеждаха доста изискани. Една от тях беше CHOW TAI FOOK, имат 82 магазина само в Хонконг.

Така и казината в Макао посред бял ден бяха пълни, може би и с много туристи, които пръскат 200-300 долара и си тръгват, но имаше и такива заседнали на покер масите с безизразни физиономии. Работещи.

Един от най-забавните ни дни изкарахме в Дисниленд. Толкова много Мики Мауси не съм виждала и като дете. Първо метрото, което хванахме до Дисниленд беше с прозорци във формата на Мики Маус, вътре имаше статуетки на Снежанка, Доналд Дък и много други приятели от Дисни. Беше интересно, зареждащо и си в едно очакване… което в последствие си заслужаваше. Много мъдро избрахме делничен ден за увеселителния парк, почти нямаше опашки, чакахме по 15-20 минути за атракциите, което си е нищо. Ние дори през повечето време вървяхме из коридорите, предназначени за дългите опашки, които ги нямаше. И много по-добре за нас, защото така успяхме да минем десетина съоръжения, някои повторихме като страшните влакчета. Добре си попищяхме на спейс маунтина и на гризли влакчето. Имаше една страшна гондола, която аз пропуснах, но другите от групата я минаха с кеф, но не повториха :).

Изживяването е страхотно, много весело и малко страшно, но си заслужава, имаше разбира се и доста детски съоръжения, на някои от които, без да знаем какво са, се качихме. Всички бяха забавни, но на мен най-много ми хареса, една количка, която ни вози, а ние контролирахме на къде да се обръща и стреляхме с пистолети по лошите извънземни. Беше яко. Всички се състезават и си надничат в резултатите едни други. В Дисниленд бих отишла отново и отново. Направено е като приказно градче с двореца на Дисни от логото, с много старинни къщички, които са магазинчета за сувенири и ресторантчета. Страхотно е!

На остров Лантау, най-големият остров от Хонконг, се намира Дисниленд, новото летище на Хонконг, както и огромна статуя на Буда. Висока 34 метра и тежаща 250 тона, бронзовата статуя е отнела 13 години да се построи. Десетилетия върхът на остров Лантау е бил свещено място за будисти заради манастирът По Лин, построен през 1906г. Но откакто през 1993г е завършена седящата статуя на Буда, обърната на север и с вдигната ръка за да благославя Китайския народ, от тогава това място е и оживен туристически център.

Самата статуя е и музей, но жегата и изкачването на 268те стъпала бяха изпарили желанието ми да разглеждам каквото и да е. Когато стигнахме горе, единствената ми мисъл беше, къде е сладоледа, който ни обещаха :).

Вече хапнала и отпочинала успях да се насладя на красивата гледка от върха. Статуята е много впечатляваща с размерите си. Интересна беше огромната камбана вътре в статуята, която се бие с голямо трупче отстрани.

Основната зала на манастира беше затворена за посетители, но дворчето беше интересно с ограждения за горящ тамян предполагам (големи пръчки вместо свещи). Имаше малки, средни, големи и много големи пръчки, от по метър и нещо, които се забиваха в земята и горяха.

Хонконг мога да го гледам и от ниско, и от високо, и от вода – винаги ще ме впечатлява с размерите си, с небостъргачите си и със светлините вечер. Да не забравяме и лъскавите барове на върха на небостъргачите!