След като вече събирахме стикита футболисти и стикита смърфове предполагах, че поредните стикита от Лидл няма да предизвикат много интерес у децата. Да, ама не! От две седмици вкъщи се повтаря: „Мамо, следващия понеделник започват новите стикита – плодчета. Мамо, да не забравиш, следващия понеделник отиваме в Лидл. Мамо, ще ходим ли в Лидл утре. Мамо, трябва да изпразним хладилника?“
След второто „Мамо, трябва да изпразним хладилника“ вече надигнах глава: „Какво? Защо?“ А детето: „Е как защо? Да има място за нещата, които ще купим от Лидл?“
И тук идва въпросът, реклами ли е гледало детето? Кога е гледал телевизия? От някъде е чул. Знам, май бабата го каза. Но откога от едно казване им влиза в главичките. Колко пъти на ден повтарям: „Не се бършете в панталоните“ и не чуват 🙂
С таткото решихме, че ако си свършат всичката “работа” без да мрънкат, разбирайте да си изядат вечерята, да си измият зъбите и ръцете, да си облекат пижамите и да си сложат съблечените дрехи в коша за пране, тогава ще има стики. И се получи. За моя изненада, работи вече трети ден :).
-
- Кой иска стики?
-
- С такъв интерес отвориха кутията.
-
- Разгледаха играта
-
- Какво ли е това?
-
- Хм, май е зарче
-
- Готово, вече е сглобено, но май е наобратно 🙂
-
- Ето го и първото им стики – морков, точно като на картинката 🙂
-
- Мамо, виж!
-
- Намериха местата им в кутията
-
- И започнаха да разучават играта
Този път играта е много интересна и учи децата как се появяват морковите. За малките отговорът на този въпрос е ясен „Е как откъде, от магазина!“. Сега обаче, имах повод да им разкажа за семенцата, почвата, поливането, грижата за растенията и слушаха със затаен дъх за да разберат как се играе. Когато си заслужат стики, отворят го и видят един малък цветен зеленчук с такъв интерес ме питат: „Мамо, това какво е, как се казва, къде му е мястото в кутията? Защо е лилаво? Ама сигурна ли си, че е зеленчук?“
И на мен ми харесва играта, защото с нея ми е по-лесно да сервирам за вечеря зеленчук, който не са искали досега и да помиришат, но като им разкажа за него и къде му е мястото в кутията поне го пробват.
Скъпа Цветелина,
Ще е добре, ако някой път заведеш децата на зеленчуков пазар на производители. Така ще видят много и разнообразни плодове и зеленчуци. Например сега – различни сортове чушки, домати, марули, ябълки, круши, райски ябълки, смокини и др., а не само огромно количество от един сорт, както е във веригите. Още повече, че плодовете и зеленчуците ще бъдат прясно набрани, а какъв по-добър стимул за здравословно хранене от добрия вкус!
От доста време не живея в София, така че не знам как е сега, но едно време имаше хубав пазар в Младост 1. Там имаше и фирмен магазин на мандра от едно софийско село. От там съм купувала един от най-вкусните кашкавали, които съм яла през живота си.
А тези стикита, то е очевидно, са с рекламна цел за съответната верига. Явно имат много добър маркетинг, щом децата започват да ходят до хипермаркета с по-голямо желание, отколкото при баба си и дядо си, например. Колко жалко!
А мисля, че наше задължение като родители е да създадем критично мислене у децата си, така или иначе българското образование вече е абдикирало от тази си роля.
Здравейте, Елена,
Благодаря за коментара. Разбира се, че сте права. И аз съм на мнение, че е по-добре децата да научат за зеленчуците и плодовете от фермата или от истинските пазари. Когато времето го позволява излизаме извън София, пробвахме една ферма преди време, но не беше подходяща. Беше по-скоро като магазинче, където се продаваха млечни продукти и нямаше достъп нито до животните, нито до обработваема земя. Садили сме дървета. Опитвам се когато мога да им показвам естествения път на храната. За съжаление нямаме баби и дядовци на село, почивките си прекарваме или на море или на планина. Рядко ни се случва да сме близо до истинска градина със зеленчуци. Жалко е наистина, но това е животът в София. Ходим всяка събота на фермерския пазар на Римската стена, понякога с децата. Там си е едно меле, има толкова много гладни за гледани на село продукти. Дори зимно време, когато хората продават само зимнина, пак има толкова много търсещи био продукти и са склонни да си купят каквото има.
В този смисъл всяка информация, която децата получават за здравословната храна е добре дошла за нас. Навсякъде са заобградени от чипсове, сникърси и бонбони. Колкото и да обяснявам на децата кое е полезно и кое не, те гледат другите и задават въпроси, „ние защо не ядем това“. Често излизам от супермаркета с разплакано дете, защото съм отказала да му взема пакетче желирани бонбони. Обяснявам им, но това не остава в техните главички, шаренкото в шумолящата и лъскавата опаковка е по-интересно. Затова и тази инициатива със стикитата плодчета, беше нещо полезно за тях. Събирането и разменянето на стикита им помогна да запомнят имената на много плодове и зеленчуци, а самата игра бе повод да научат за семенцата и от какво имат нужда растенията за да живеят. Играта провокира много разговори и задържа вниманието им за повече време.
Хубава вечер,
Цвети