Обожавам Коледа! Знам, знам, свързана е с много шум, каране с роднини, къде и с кой да празнуваме, надути цени вместо обещаните намаления….

Но все пак да споменем и хубавите неща: очакването да видиш радостта в очите на любим човек, като го изненадаш с нещо умело избрано, а защо не и лично изработено, захласнатите погледи на децата по украсата на елхата, безкрайното пазаруване на подаръци, уханието на огромните количества храна, сготвена или още на път за фурната, лекото замайване от домашното вино и накрая надеждата, че този път ще има сняг на Коледа!

Толкова емоции, че на човек му се иска всеки ден да е Коледа. Затова тази година реших за започна от рано. Минахме през Джъмбо за нова партида коледна украса и малките подаръчета. Беше грешка пазаруване в неделя. Магазинът беше препълнен, явно не само ние се бяхме опитали да изпреварим всички. От там се снабдих с тематични хартиени формички за мъфини, кутия за сладки и хартиени подноси за храна във формата на бисквитеното човече.

Второ, посетих един био магазин и се заредих със сурови ядки, сушени плодове, тахани, всичките производни от кокоса и какаото и подправки като джинджифил на прах, карамфил, ванилия и махлеб. Ще се правят много сладки и бисквитки. Трето, извадих украсата от мазето доста по-рано от обичайното или по скоро убедих половинката да го направи и това си е тежка работа 🙂 !

Последно, създадох си Коледно настроение с малко музика. Всяка Коледа си мисля колко хубаво би било да си имам списък с всички коледни песни на едно място. И затова тази година си купих диск само с български коледни песнички. Можеше и да е по-добър, но това свърши работа.

Оставих двете ми любопитни момчета (на 4г и на 1 и 8м) сами да украсят елхата. Почти не даваха да им се меся. Вадеха лъскави гирлянди и топки от кутията и не спираха да се учудват кое от кое е по-красиво. Чуваха се постоянно възклицания: “Еееех!!!  Ауууу!!! Аааа! Оооо! Много са хубави тези играчки, мамо!” Сега искат винаги да са светнати лампичките за да им се радваме! Няма значение, че за два дена елхата падна 3 пъти, имаме 4 счупени играчки и 2 накъсани гирлянда. Както казва голямото ми момче, “Нищо, мамо, ще си купим, нови!”

Дойде ред и на сурвачката. Гледаме продават готови по улиците, но не, ние ще си направим по-хубава! Купихме се дрянова клонка за 1 левче и се прибрахме. Решихме да използване каквото имаме вкъщи: сушени плодове, ядки, малко бели и червено конци останали от опитите за мартенички в началото на годината и пуканки. Много трудно се нижат тези пуканки, една нанизана, 5 в устата. Докато извадих всички необходими материали за сурвачката и децата изгубиха интерес. В крайна сметка, сама си правих сурвачка, но поне резултатът им хареса 🙂

Разбира се не минахме и без коледна фотосесия на децата. Подготвихме картички и календари за роднините. Тази година бяхме в Бургас в началото на декември и фотосесията ни я направи Калоян от 360bg.net. Други години в София ползваме услугите на Силви фотографи. Календарите за 5та  поредна година ги поръчваме от www.photobox.co.uk Поръчваме ги възможно най-рано защото доставката от Англия отнема поне 2 седмици. Случвало ни се е и да закъснеят за празниците.

Всяка година изпробвам по една различни рецепти за коледни сладки. Тази година бяха джинджифиловите бисквити.

Зареждам кутиите и със сурови бонбони да има за децата.

Остават само седемте ястия, но поне имам точна идея какво да сготвим с мама днес:

Печени постни сърми -моят фаворит, толкова са вкусни, че незнам как ще премина на местните сърми утре.

Ориз с гъби и маслини  – ако сложите маслини каламата това ястие става невероятно ароматно!

Задължително ще има боб със зеле – и ще сложа рецептата после, за сега ви предлагам рецепта за боб чорба, която си е класика.

Салата от печен карфиол – няма да сгрешите ако я опитате, много е лесна за приготвяне.

Варено жито с мед и лимонова кора – няма как да го объркате

Сушени плодове и ядки – тази година си избрах за разнообразие сушени ябълки, круши, череши и арония.

И няма как без тиквеник- от няколко години вкъщи предпочитаме сиропирания тиквеник. Ще кача рецептата скоро.

Разбира се едва ли ще останем само с тези ястия, всяка година започваме готвенето с идеята за точно седем и се оказват 11 + накрая 🙂

Моят съвет за празниците е да не се преуморявайте с готвене, наслаждавайте се на всеки един момент от празниците. Ако можете, усамотете се в някое ъгълче с книжка в ръка и вижте колко щастливи са всички, когато са заедно!

Весела Коледа!

Или как да се справяме с посредственото поведение на съседите.

Много е жалко как масата от недоволни, мрачни и нещастни хора могат да сломят и най-упорития оптимист.

Тази история е за хубавото у хората. За няколко млади семейства, които по стечение на обстоятелствата се оказват заобиколени от възрастни съседи. Но като казвам възрастни не си мислете за 80-90 годишни едва вървящи и не с ума си старци. Тук си говорим за хора на възрастта на нашите родители на по 55-65 години, някои все още работещи, други вече пенсионери. Хора, които могат да мислят ако се опитат, хора свидетели на неправда в по-голямата част от живота си, свикнали да се крият по къщите си и да слухтят, когато нещо се случва със съседа им, но не и да помогнат. Тези хора не излизат да оплевят градинката или да окастрят занемарените дълги години дръвчета в междублоковото пространство. Те предпочитат да пият лекарства, вместо да се раздвижат. Те смятат, че това е работа на общината. Техните родители са го правили това едно време, но сега не могат защото са или на легло или по-лошо, вече ги няма.

Фактите са, че няколко семейства искахме да направим нещо хубаво за една малка общност от кооперации споделящи общо дворче с градинки, дървета, храсталаци и неизползваем плочник.

Представете си да се разкопаят градинките, да се засее трева, да се оградят зелените площи, така че да не паркират върху тях коли, да се окастрят дърветата и храстите, да се обособят цветни алеи, да се сложи осветление, така че да се избегнат съмнителни обекти да се навъртат. И най-вече да се построи с лични средства на тези семейства малка детска площадка, обезопасена според изискванията на общината.

Струва ви се добра идея нали? И на мен така. Но не и на нашите съседи. Няма да повярвате с какво се сблъсках, когато общината разлепи по входовете на кооперациите съобщение, че има издадена виза за проектиране на детска площадка:

“Ама те ще идват деца и от съседните кооперации, вечно ще има хора в двора, ще е шумно, не искаме детска площадка.”
” Абсурд, няма да допуснем да има детска площадка в нашия двор”
“Каква си ти, че ще правиш детска площадка!”
“Каква наглост, утре ще си постоиш къща в дворчето ни”
“Ще привлечете само наркомани с тези пейки. Не искаме пейки.”
“Как ще спим, ако сложите осветление в двора.”
“Вие какво искате, да си излезете от входа и детето ви направо да е на детската площадка. Децата имат нужда от движение, ще се поразходите до съседните площадки в комплекса”
“Има две други площадки, водете си децата там, както ние навремето сме водили нашите.”
“Осветлението няма да спре крадците, те и по сред бял ден ни обират.”
“Не искаме нищо да правите с двора, така ни е добре.”

На въпроса ми не искат ли да излязат в двора със съседите си да седнат на една пейка и да си поприказват на въздух, те отговориха, че им е добре да си го гледат от терасите двора, нямали нужда да го използват. Единствените, които го използват са тези, които си разхождат кучетата по плочника без да си събират след това “отпадъците”.

Жал ми е за тези хора, какво ли са преживели за да се озлобят толкова, да не вярват на никой, да не искат да се събират едни с други на пейка в градинката на въздух, да не искат да има детски гласчета под прозорците им, да не искат да има светлина вечер, когато се прибират. Дали се усмихват, когато видят близките си, щом няма да се усмихват на децата и на подредената цветна градинка?

Страшно е като си помисля, че ние живеем техния живот, в същата неуредена, корумпирана държава. Дали след 30 години няма да сме като тях? Всяка надежда за по-добро да бъде отнета от нас.

Аз няма да се дам, ще се опитвам да правя добро на тези хора, колкото и да не го искат.

Дали ще е съпруг, гадже или колега, когато един мъж разбере, че нямате магически способности в кухнята, това не веднъж ще се превърне в аргумент защо не иска да изхвърли боклука или да ви закара на работа. 🙂

Ние не, че не можем да готвим, просто няма смисъл да го правим по цял ден. Но мъжете трябва да знаят че можем, техните майки могат и за да си спестим реплики от рода „ А майка ми какъв миш-маш прави…!“ трябва да ги оставяме с впечатлението, че и ние можем, дори да се налага да използваме малки хитринки.

Модерната жена казва: „Аз не готвя. Не ми се отдава. Нямам време“ и е горда от това си „качество“. Обаче, ако някой мъж и каже: “Ти не можеш да сготвиш едни яйца” е тогава вече става лошо: ” Не мога да готвя ли? Каквото поискаш ще ти сготвя!“ И тогава започва едно звънене на телефони: “Мамо, колко време се варят яйца? или „Бабо, ти как ги правеше онези сърмички?“

Дами, знам, мислите си, че в днешно време не се очаква от жените да готвим, че ще минем набързо през Карфур и ще си вземем сготвено, още топло или ще си поръчаме пици. Много са възможностите и ни една не включва мотаене в кухнята два часа след работа. Така е, но не трябва и да си признаваме пред мъжете, че не можем да готвим, защото това ще ни се връща. Когато някой ден му кажете “Ти никъде не ме водиш на почивка”, той ще ви каже: “А ти пък не ми готвиш”. 🙂

Знайте, че можем и с много малко да създадем впечатление, че ни бива и в тази област. Има хитринки, които можем да ползваме без да ни разкрият.

Една приятелка преди време ми разказваше как готви мусака: изсипва две консерви мусака от магазина в тава, слага заливка и пече 10 мин. Ето ви един час готвене спестено!

Друг начин е да впечатлите публиката със сложно ястие, на което всеки да ви завиди и да не се съмнява в готварските ви умения. Сега е времето и аз да се похваля с една торта, която правих наскоро. Гостите ми си облизаха пръстите и всички останаха с впечатлението, ще съм майстор готвач.

Викат и 7 минутната торта! Не е мой патент, а на колежка на майка ми, нейна приятелка, сестра и…..

Купувате шоколадов блат за торта нарязан на три, буркан течен шоколад по-големичък, кофичка заквасена сметана и прясно мляко. Разбърквате шоколада и сметаната и ако обичате сложете и натрошени лешници.  Слагате блат, заливате с малко мляко, мажете с 1/3 от сместа, после пак блат с мляко, после втората 1/3 от сместа и пак блат и останалата 1/3та. Гледайте последната да е най-голямата 1/3 за да ви стигне и за отстрани :). Декорирате с плодове, ядки, бонбони, бисквити или каквото ви харесва и воала и мате вкусна красива домашна торта!!!

В крайна сметка, обаче, ако мъжете си мислят, че не можем да готвим, поне няма да ни карат да го правим.