Имах толкова много моркови, а салатите с моркови, колкото и на мен да са ми любими децата почти не ги ядат. Аз много обичам моркови със синьо сирене и слънчогледови семки, моркови и целина, моркови и червено цвекло. Но не и децата.  Затова днес реших да им предложа морковите по друг начин.

Първоначалната ми идея беше за моркови с елда, преди време бях правила и се получи добре, но сега не успях да си намеря пакета с елда. Може и да е свършил, отдавна не съм готвила елда :). Реших да експериментирам с друго вариво – просото. Лесно се приема от децата. Чудих се дали да сложа картофи, но все пак реших, че трябва да има нещо познато в яденето за да мога да обясня на децата всяка съставка в него. Обичам да им разказвам какво има и когато храните са им познати, ги приемат по лесно в различни комбинации.

Съставки:

5 големи моркова
3 малки картофа
50г глава целина и един стрък
1 тиквичка
1 връзка пресен лук
3 скилидки чесън
сол, червен пипер, олио
50г просо
100г доматено пюре или 2 с.л лютеница (аз имам проблем с доматеното пюре, винаги го развалям 🙂 , отворя буркан, сложа малко в яденето и другото остава и се разваля, затова напоследък, готвя с лютеница, 2 с.л. лютеница вършат чудеса, например в лещата)

Задуших на слаб огън ситно нарязания лук и чесън за 2 минути и добавих морковите и целината. Разбърках още 2 минути добавих сол, червен пипер и половин литър гореща вода. След 15 мин и добавих картофите, още  вода и след още 5 минути и тиквичките, просото и доматеното пюре. Варих докато всичко се свари, не отне много, може би още 10тина минути.

Сервирах с поръсен магданоз, но после добавих и малко настърган ементал. Ако не постите може да си позволите и малко наденичка с тази постна яхния.

Опитайте и кажете има ли нужда от още подправки. Много се чудих, но с всичките зеленчуци, мисля, че целината и червения пипер свършиха чудесна работа и няма нужда от повече.

Покрай децата преоткрих супите. Малките само това обичат, но от редуването на пилешка, топчета и леща малко ми е доскучало. Понякога правя зеленчукови крем супи, но не винаги се получават :). Имам любима спаначена с киноа и за малко да направя нея днес,  но ми остана пуешко и реших да експериментирам.

Пуешка супа:

1 пуешки бут – моя беше голям около 700 г.
1морков
1 голям картоф
200г бейби спанак
2с.л. сушена коприва (аз по случайност имах, може да използвате 100г прясна, а може и да не слагате)
1 връзка магданоз
1 с.л. сушени зеленчуци
сол на вкус
1 яйце и 2 с.л. кисело мляко за застройката

Знам, че колкото повече кокали в супата, толкова по-вкусен е бульонът, но така се получи, че имах само бутче. Варих го около час, обезкостих и нарязах на парчета. Прецедих бульона. Добавих ситно нарязания морков, добре измития бейби спанак (аз не си направих труда да го нарежа, защото беше ситен) и сухата коприва. Ако имате целина, може малко парче или стрък от зеленината. Аз нямах затова сложих дръжките на магданоза да поврят малко и после ги извадих. Варите 15тина минути и добавяте на ситно нарязания картоф, варите още 15 минути и супичката е готова. Щом свалите от огъня застройвате внимателно с разбитото яйце с кисело мляко и добавяте ситно нарязаните стръкове магаданоз.

Приятно готвене.

За да не се чувствам гузна като си хапвам баница и за да мога с чиста съвест да кажа, че предлагам нещо вкусно и здравословно на децата си, купих пълнозърнести кори. Бях убедена, че никой няма да усети разликата. Да, ама не. Баницата стана една-две идеи по-тъмна, което веднага разбуни духовете на масата. “Това няма да го ям”, “Не обичам такава баница.”

Пълнозърнестите кори, освен по-тъмни, бяха по-дебели и по-жилави, което не е проблем. Ние обичаме баницата хрупкава, затова всяка кора я навивам по отделно и ги нареждам по дължина в правоъгълна тава, така се изпичат доста добре.

Продукти:

400г пълнозърнести кори за баница (обикновено 2-3 кори ми остават, защото ми свършва мястото в тавата, аз ги нареждам доста рехаво, за да се изпекат добре)
3-4 яйца
400г сирене
1/2 кофичка кисело мляко
75г масло (3/4ти пакетче)

Разбивате яйцата, добавяте натрошеното сирене и киселото мляко, разбърквате. Маслото го разтапяте в микровълновата на слабо. (Тук за микровълновата имам много какво да кажа. Доскоро много внимавах кога я ползвам, да не би някое дете да е в кухнята, когато ми се налага да я пусна. Гледах да претоплям храната на котлона или във фурната, колкото и по-трудно да е това. В един прекрасен ден след поредния спор, колко е вредна микровълновата фурна, реших да прочета и другата гледна точка. Стана като с плодовете, които давах на децата преди ядене убедена, че това е правилното време и начин децата да консумират плодове. Сблъсках се обаче с обратната теза, че витамините и минералите от плодовете се усвояват бавно и ако ги ядем на гладно, няма да успеем да ги усвоим преди да сме се освободили от храната. Тоест, че е най-правилно плодовете да ги ядем след ядене. Когато имаш две противоположни мнения с правдоподобни и логични обяснения, какво правиш? Избираш едната теория и я следваш или не следваш нито едната?)

За съжаление в  здравословното хранене има толкова различни теории, че ако ги спазваме всички, ще трябва да пием само вода, много вода и да ядем по шепа жито веднъж на ден 🙂

Да се върнем на баницата, да моята версия за здравословна храна.

С готварска четка първо намазвам с разтопеното масло тавата. После взимам една кора, намазвам с малко масло, сипвам 3 лъжици от сместа и завивам. Тъй като пълнозърнестите кори, на които попаднах бяха малко дебелички и жилави, реших всеки лист да разрежа по ширина на две. Така станаха по тънки рулата и добре се изпекоха. На 180 градуса в предварително загрята фурна за около 25 минути. Поднасяте с чаша айран.

Незнам как се прави брауни, но това здравословно барче има подобен вкус. Често използвам тази рецепта като и като основа за торти и чийзкейкове. Богата е на аромати заради таханите, кокосовото масло и какаото :).

Продукти за 16 парчета:

1ч.ч. овесени трици или овесени ядки
1/2 ч.ч. кокосови стърготини
250г смлени на ситно орехи
2с.л. брашно от елда (или каквото и да е друго пълнозърнесто брашно, лимец, просо, киноа…)
1с.л. меласа разтворена в 100 мл горещо кафе
1с.л мед
1с.л. кафява захар
1с.л лешников тахан
1с.л. сусамов тахан
2с.л. кокосово масло
1 с.л. какао

Всички продукти се смесват. Няма значение в каква последователност. Тавичката се покрива с кухненска хартия и сместа се разстила с дебелина 1 см. Пече се на 180 градуса около 20 минути. Оставяте да изстине и нарязвате на каквито парчета искате.

Обичам зеленчуци и се опитвам да хапвам повече от тях през летния сезон. Предлагам ви една идея за различна салата.

Салата за 4 порции:

4 зелени чушки по крехки
1малка кофичка с разядка от маслини и сирене от магазини Добрев (аз съм фен на продуктите им от доста време, обичам кашкавала и лученото хлебче и сандвичите им)
1 голям домат
малко сирене- каквото обичате (аз сложих малко моцарела защото е безсолна, а разядката с маслините е достатъчно солена)
стрък магданоз или босилек
малко  зехтин

Може да експериментирате с формите на рязане, аз се опитах да си направя лодка от половин чушка, но бях толкова гладна, че нямаше време за по-интересна подредба 🙂

Друго си е домашната тиквичка. Толкова рядко успявам да се докопам до нещо гледано на село, някой да го е гледал като свое, да си го е  поливал, му се е радвал как расте :).

Всички продукти в днешната рецепта, са домашно гледани, без зехтина. В събота бях на фермерския пазар на Римската стена и съм много доволна от покупките: пресни подправки, тученица, домати, козе сирене, яйца, мед, малиново вино…..Щом се прибрах веднага си направих една салата от био домати, пресен босилек и козе сирене. С малко зехтин и няма такъв кеф.

Веднага след като облизах и последната трошичка от чинията, се захванах с тиквичките.

За да напълните 10 формички за мъфини ви трябват:

1 средна тиквичка
1 малък домат
50г сирене
3 яйца
прясна чубрица или каквато подправка имате – копър, босилек, риган или мащерка
зехтин

Измивате добре тиквичката и без да я белите я нарязвате на тънки листчета, които да навиете на розички на пръста си. Аз използвах белачката за да направя тънки ивици, но се оказа, че можело да са малко по-дебели, да кажем 2мм. Аз не я обелих за да може ръбчето от кората да оформи розичка. Наредих в една тава силиконови формички за мъфини, капнах по 2 капки зехтин, сложих навитите розички, а в средата на всяка пуснах по едно резенче домат, парче сирене и подправка (прясна чубрица в моя случай).  Запекох на 180 градуса за 10 минути и извадих от фурната.

През това време разбих яйцата с натрошеното сирене и прясната чубрица :). Нямаше нужда от сол, защото сиренето ми е доста солено. Залях формичките със сместа, но ми се разпаднаха розичките, затова препоръчвам да ги извадите розичките, да сипете от сместа и тогава да ги върнете. Разбира се, това усилие си заслужава, само ако много държите на вида :). Пекох още 15 минути.

Хубавото им е, че са интересни за децата и лесно ще ги убедите да опитат!

Как обичам салати, искам да е цяла година лято за да мога само това да ям -салати от пресни в вкусни зеленчуци.

Продукти за 2 порции салата:

1-2 домата- може да са розови, а може и червени, каквито обичате. В момента на пазара има вкусни и от двата сорта
50 г бяло сирене, става и с прясна моцарела, но тогава добавете и малко сол (определено съм фен на добре узрялото соленичко кравето сирене)
шепа маслини
1/2 добре узряло авокадо
стрък босилек
зехтин

Ако отделите време и усилия да си обелите доматите ще е една идея по-вкусна. Аз обикновено съм умряла от глад когато готвя и гледам всичко да става по по-лесния начин. Режа доматите на едро, натрошавам сиренето с ръка. Авокадото режа на едри парчета. Босилека го накъсвам на две натри.  Поливам обилно със зехтин и готово!

Пак ми се доядоха домати със сиренце! Добър апетит и на вас!

Отново лесно и бързо здравословно ястие. Да си призная, елдата не ми е любима и след 2-3 опита се бях почти отказала да я готвя, но отскоро разбрах, че има значение каква елда си купувам. Българската зеленикаво бежова елда е много по-вкусна от другите. Тя е по мека, лесно покълва и не е горчива на вкус. Затова започвам с пълна сила да си готвя елда. Тази рецепта е от телевизора :). Майка ми е гледала предаване с Мая Нешкова, където е споделила тази рецепта. За съжаление не успях да намеря точната рецепта онлайн за да ви дам линк. Но с мама я сготвихме по спомени и се получи чудесно!

Продукти за 2-3 порции:

2 моркова
2 червени чушки
150 грама елда
2 стръка пресен лук
3 скилидки чесън
зехтин, сол, копър, черен пипер на вкус
1/4 глава броколи, но аз нямах и затова не сложих, но ако обичате броколи и имате под ръка задължително сложете

Първо подготвяте елдата. Измивате 2/3 чаша елда и я слагате да ври в подсолена вода. Отнема около 10тина минути. Щом се свари започва да се напуква. Отцеждате водата и измивате за да не горчи.

Чушките и морковите ги нарязвате на лентички за по-красиво. Загрявате малко зехтин в тиган за 1 минута и добавяте няколко супени лъжици вода и слагате зеленчуците – първо лука и чесъна, после моркова и чушката, подправяте с копър, сол, черен пипер и задушавате 15тина минути, добавяте елдата и варите още 10 минути, докато се смесят вкусовете.

Резултатът ще ви хареса – полезна, бърза и прекрасно изглеждаща вечеря!

Ако обичате елда, в блога може да намерите и още изпитани и вкусни рецепти като любимите ми кюфтенца от елда и мащерка – https://interesenblog.com/spoluchlivi-recepti-s-elda.

Това е първия ми опит да боядисам яйцата само с  друга храна. Не беше голям успех, както виждате имам само два цвята, но пък тези два цвята се получиха много добре :).

В петък обиколих сергиите за зеленчуци и се оказа, че синьото зеле е свършило, явно и други като мен са се навили да пробват тази година с безвредни оцветители.

И така събота сутринта се бях снабдила с бели яйца, червено цвекло, жълт и червен лук, стъбла/трева от моркови, куркума, лапад и спанак.

Сварих яйцата и като по чудо не счупих нито едно яйце при варенето (трябва да уточня защото имаше жертви през другото време, малките счупиха две яйца още преди да влязат в тенджерата, а аз изтървах една чиния с боядисани пъдпъдъчи яйца на самия финал 🙂 Но все пак останаха!

Обелих цвеклото и го направих на сок в машината, сложих в него още горещо, току що сварено бяло яйчице и зачаках. Бърках, проверявах, нищо, то си стои бяло, е леко потъмня в неопределен цвят. Реших, че нещо не съм направила както трябва, порових се пак в нета и сложих оцет и зачаках. През това време сварих лапада и спанака и сложих и там оцет и едно яйце. След 15тина минути проверих пак “червеното”, амам неще и неще да се оцветява. Сигурно ви се е случвало да си изцапате дреха с цвекло, е то няма изпиране, става червено -лилаво петно, после след изпиранеостава синьо, но остава. А яйцето не иска да се оцвети и това е. Проверих “зеленото” и там нищо. Но не се отказах 🙂 Заврях трета тенджера с вода и сложих две супени лъжици куркума и ето имах жълто яйце! Ура, ура, ура, поне едно боядисано.

Поварих 15 минути и обелките от червен лук и сложих и там едно яйце – стана едно кафяво….еее не много красиво, но нищо, пробвах пак като увих едно в люспи и го стегнах в марля. След 15 минути го извадих и беше станало на петна – много хубавко! И така се получиха кафявите и жълтите яйца.

Не посмях да пробвам с други зеленчуци, защото вече се бях поизморила с тези безплодни опити и реших, че колкото за децата ще има по някое безвредно оцветено яйце, а ние възрастните ще ядем от червените яйца с купешката боя.

Ако сте пробвали с други подправки, билки, плодове или зеленчуци, дайте съвет за догодина!

Весели празници!